Д еца, които са изправени пред трудни или неприятни житейски ситуации като заболяване или раздяла на родителите, са по-склонни да се доверяват на домашните си любимци, отколкото на брат или сестра, твърди ново изследване.
Мат Касълс от университета в Кеймбридж смята, че
много малко внимание се обръща на значителната роля, която играят домашните любимци в емоциите на младите хора.
"Те могат да почувстват, че домашните им любимци не ги осъждат", казва той. Неговото изследване се основава на 10-годишно проучване на 100 семейства във Великобритания. Според Касълс мястото на домашните любимци в живота на младите хора не е достатъчно признато и мащабът на тяхната важност силно се подценява.
Емоционална подкрепа
Семейните раздели означават, че в САЩ децата е по-вероятно да живеят с домашен любимец, отколкото с биологичния си баща. Според данни от САЩ две трети от децата живеят с бащите си, а около четири от пет семейства с деца в ученическа възраст имат домашен любимец.
Касълс използва данни от проучване, проведено от Центъра за изследване на семейството в Кеймбридж, което проследява животът на децата от двегодишна възраст. Информацията за притежанието на домашни любимци се основава на момента, в който децата са били на 12 години.
"Данните за взаимоотношенията с домашните любимци изпъкваха, тъй като никога не ми се е случвало да помисля, да погледна взаимоотношенията с домашните любимци, въпреки че съм изучавал другите взаимоотношения на децата", споделя Касълс.
Той предполага, че хората асоциират домашните любимци с игрите на децата и не обръщат внимание на останалите аспекти на тези взаимоотношения. Според него изследванията показват, че
деца, изправени пред емоционални трудности като "тежка загуба, развод, заболяване, нестабилност" отдават особено голямо значение на домашните си любимци.
"Тези деца не само се обръщат към домашните си любимци за подкрепа, когато са изправени пред руден период, но дори споделят и се обръщат към домашния си любимец много повече, отколкото към брат или сестра.
Това се случва, въпреки че тези деца са наясно, че домашният им любимец всъщност не разбира какво казват", категоричен е Мат Касълс.
Домашните любимци са най-добрите
Изследването показва също, че е много вероятно децата да имат по-силна връзка с домашния си любимец, отколкото с връстниците им.
Такива взаимоотношения, особено когато става дум за момичета и кучета, окуражават едно по-социално поведение, като "помагане, споделяне и работа в екип".
Тези взаимоотношения с домашните любимци имат и една терапевтична страна, тъй като
домашният любимец играе ролята на слушател и показва повече съпричастност към децата, отколкото записването на проблемите в дневник.
Касълс е категоричен, че за отношенията между дете и домашен любимец може да се говори по същия начин, както за отношенията между братя и сестри. Въпреки че домашните любимци са нещо честно срещано в семействата, Касълс смята, че е налице липсата на оценка "колко важни са те за нас".
