"Партньорската компетентност предполага да умеем не само да споделяме своите преживявания, желания и фантазии в областта на еротичното, но да сме съпричастни към тези преживявания на интимния партньор, да ги разбираме и да търсим възможности за хармонично партниране, в което и двете страни са доволни", казва доц. д-р Румен Бостанджиев, който спомага за по-доброто общуване между младите двойки в "Женени от пръв поглед".
Колко важно е да говорим за секса, преживяванията, желанията ни в спалнята, откъде идват проблемите и как да ги разрешим най-лесно, вижте:
- Има ли все още двойки, за които говоренето за секс е табу и защо не бива да се скандализираме от тази тема?
- Не бих се съгласил, че говоренето на теми, свързани със сексуалността и интимния живот днес за някого е табу. Реалният проблем е в това, че в повечето случаи разговорите на тези теми са трудни поради липса на адекватен език, достатъчна чувствителност, готовност за разбиране и откровеност.
Това е причина обсъждането на въпросните теми, особено в електронните медии и печатните издания, често да се профанизира и превръща в клюкарски брътвеж. Вместо да се фокусират върху истински съществените предизвикателства в развитието на интимната връзка, повечето медийни агенти предпочитат да се фокусират върху евтината сензация и скандала.
- Колко важно е да говорим с половинката си за секс – какво харесваме, какво не харесваме, изпитваме ли определени смущения, индикираме ли проблеми? И най-вече как се подхваща един такъв разговор, има ли подходящ начин?
- Интимното общуване е неотделима част от общуването между партньорите в семейната двойка. Както за всяка друга съвместна дейност, и в тази област хората имат нужда да споделят преживяванията си, да съгласуват действията си, да договарят различни аспекти и детайли на това, което правят. Партньорската компетентност предполага да умеем не само да споделяме своите преживявания, желания и фантазии в областта на еротичното, но да сме съпричастни към тези преживявания на интимния партньор, да ги разбираме и да търсим възможности за хармонично партниране, в което и двете страни са доволни.
Най-трудната част от този разговор е свързана с идентифицирането, назоваването и споделянето на собствените чувства, като запазим личната си отговорност за тях, без да обвиняваме партньора, когато не се чувстваме добре. Не по-малко трудно е и да се опитаме да разберем другия, преди да дадем воля на желанието ни да го обвиним или отхвърлим, когато между нас има различия. Огромна вреда върху способността да хората да разговарят адекватно за еротичните си преживявания имат безличните и генерализирани журналистически коментари, които търсят някакви всеобщи за мъжете и жените стандарти, спрямо които всички трябва да се равняваме.
- За разликата между чисто сексуалното влечение и духовната отдаденост при полов акт – вярно ли е и за всички ли се отнася, че когато има чувства, сексът е по-хубав?
- Много хора се опитват да разграничат чувствения компонент от емоционалния и духовния в една интимна връзка. За мен подобно разчленяване е доста измислено. Еротичното взаимодействие е преди всичко човешко отношение и колкото по-богато е то от към емоционална близост и духовна свързаност, толкова по-голяма е удовлетвореността. Всичко все пак зависи и от това какво е нивото на личностна зрелост на конкретния човек. В този смисъл – всеобщи стандарти няма.
- Кои са най-честите проблеми в интимно отношение, пред които се изправят двойките?
- Най-честото предизвикателство в интимния живот на двойките, които търсят помощ в моя кабинет, е развитието на партньорската им компетентност. Съзнателно избягвам да говоря за проблеми и фокусирам вниманието върху възможностите за развитие. Този подход преодолява стигмата, която създава проблемното мислене и поставя акцента върху позитивните страни на живота, които откриваме именно в моменти на изпитания и трудности.
За съжаление, през последните две десетилетия в световен мащаб се наложи един изключително примитивен медикалистичен подход към сексуалната тематика, която се обсъжда основно през призмата на понятия като „дисфункция“, „патология“ и „лечение“ разбирано основно като прием на медикаменти.
Терапевтичният опит, който имам в областта на сексологията вече повече от тридесет години, категорично ме кара да предпочитам не медицинския модел на мислене, а идеята за развитие на партньорските компетентности, когато двойката е изправена пред различни изпитания в съвместния си живот. Както непосредствената ефективност на този позитивен подход, така и дългосрочната му актуалност са доказано по-големи, сравнени с конвенционалния медицински подход, налагащ се по икономически съображения в областта на сексуалната медицина през последните години.
- Много често при семейните двойки (женени или дългогодишни партньори) сексът в един момент просто не се случва. Защо се получава това и как може да се разреши проблемът?
- Нека се замислим какво стои зад твърдението „сексът в един момент просто не се случва“. Именно така представят нещата голяма част от двойките, с които работя. Вечер те си лягат и чакат „сексът просто да се случи“. А той (сексът) няма как да се случи, ако партньорите не го „случат“. И именно тук опираме отново до компетентността в интимното партниране, която изисква развитие на уменията да се поканваме, настройваме и предразполагаме.
Без да отделим специално внимание и грижа за интимния си живот, той няма как сам да се случи. Много двойки остават неприятно изненадани, когато в една дълготрайна връзка установят, че нещата не са като в юношеските години, когато цялото общуване между партньорите се е изчерпвало със сексуалния контакт и не е изисквало кой знае каква подготовка. Наличието на битови ангажименти, родителски грижи и професионални натоварвания изисква съзнателно и преднамерено да отделим място за интимността в живота си, ако държим на нея и ценим значението и за общото ни благополучие и хармонично съжителство.
