Българското каракачанско куче завладява нови територии в Северна Америка.
Това съобщи на БТА Атила Седефчев - заместник-председател на Управителния съвет на Международна асоциация "Каракачанско куче" (МАКК).
По думите му родната порода се е превърнала в хит между задокеанските фермери и сега животното се радва на голямо търсене.
Първата каракачанка кацнала преди 8 години в САЩ и била заселена във ферма в Западна Вирджиния.
След нея в страната на неограничените възможности били изпратени още 12 кучета от същия вид.
Животните доказали качествата си на добри пазачи и вече освен в САЩ,
расовите четириноги намират добър прием и в Мексико и Канада.
Щатските фермери пък създали местна организация, която се занимава със селекция на нашето куче.
Американската асоциация, партньор на МАКК, вече има в регистъра си над 100 кучета, като всички без изключение охраняват ферми.
Родният животински страж преодолял конкуренцията на пиренейското планинско куче, италианската марема, както и няколко турски четириноги.
Измествайки познатите в САЩ породи, каракачанското куче влязло в нови ферми и се изправя срещу хищници, които не е срещало досега.
Сред тях са койот, пума, едри северноамерикански вълци и мечки гризли.
Първоначално каракачанките охранявали кози и овце, след това започнали да пазят и екзотични стада от лама, щрауси и др.
Наше каракачанско куче излязло невредимо от бой с мечка в САЩ, разказа Седефчев.
В САЩ е запазено подвижното животновъдство на дълги разстояния - животните са целогодишно на паша, сред дивата природа, във фокуса на хищниците.
В тази обстановка каракачанското куче перфектно си свършва работата, уверяват от МАКК.
По 500 долара за екземпляр се търгува животно от родната порода между фермерите в САЩ.
У нас цената на каракачанското четириного варира между 100-400 лв. за малко, до 1500 лв. за голямо куче.
Според експерти породата се е утвърдила през вековете като най-добрия пазач.
Асоциацията разполага с изследвания на костни останки от тракийски могили, доказващи,че типът на тракийските кучета е идентичен с този на съвременните екземпляри.
От МАКК претендират, че изобразените на Летнишкото съкровище две борещи се животни са тракийски предци на каракачански кучета, а не мечки.
Доказателство за това, според киноложките експерти, са навитите на кравай опашки на животните и много дългата им козина.
Находката датира от 3-4 в. преди Христа. Кучето е било свещено животно и много често е било убивано ритуално и закопавано с мъртвеца. Каракачанското куче никога не се връща с подвита опашка от бой - или умира, или побеждава, твърди един от първите изследователи на породата д-р Тодор Гайтанджиев.
Затова от МАКК се стремят да запазят оригиналните му качества.
Според специалисти при изложбеното развъждане в последните 20 години на
кучетата се гледат като експонат - усъвършенства се външният им вид и се загубват голяма част от функциите им.
Така животните се омекотяват и са подходящи за градска среда. Подобно притъпяване на борбеността, на инстинктите за охрана би било равно на катастрофа за каракачанското куче, категорични са експертите.
Затова селекцията му е насочена към запазване на първичния, примитивен и оригинален тип.
Стандартът е изготвен през 1991 г. от Венелин Динчев, Атила и Сидер Седефчеви от МАКК.
През 2005 каракачанското куче стана първата българска местна порода домашно животно, която бе официално призната от Държавната комисия по породи животни към Министерството на земеделието и храните.
Сега у нас има над 500 живи екземпляра от породата "Каракачанско куче".
Над осемдесет от тях слязоха от Пирин, Стара планина, Родопите и Средна гора, за да участват в националната изложба на каракачански кучета, която се проведе през уикенда в гр. Кресна по време на пролетния празник на животновъдството и земеделието.
