Българите – неудовлетворени, но щастливи

Б ългарският "парадокс" е, че сме неудовлетворени, но щастливи.

Удовлетвореността се доминира от материалния свят, докато щастието – от вътрешния ни свят.

Именно това разграничение често не се прави. Това коментира за БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева, която, заедно със свои колеги, подготвя книга, посветена на щастието, с различни изследвания.

Голяма част от проучванията, които изследователите са направили, е с цел да намерят отговор на въпроса какво е щастието и какво е то за българина.

Българинът се чувства добре, когато е здрав – той и близките му, радва се на любов и семейна хармония, добри приятели, възможност за пътуване и разнообразие.

Щастието е в самите нас, в нематериалния свят, е изводът на психолога.

Заключенията са на базата на отговори, давани от самите участници в анкетите, които са помолени да напишат кои 5 думи свързват с щастието, кои 5 – с удовлетвореността от живота и  кои 5 – с благополучието си. Оказва се, че емоциите, усещанията, природата, красотата около нас се определят като
свързани с чувството за щастие.

Ако попитаме един българин "Как си?" най-вероятният отговор би бил "Горе-долу". Ако го попитаме "Доволен ли си", ще чуем "не". На въпроса обаче "Мислиш ли, че си щастлив" повече от половината отговарят с "да",

вероятно поради водещите за щастието категории – здраве, любов, семейство, красотата около нас, коментира доц. Бакрачева.

Според нея в редица изследвания, в които българите се определят като едни от най-нещастните в Европа, а дори и в света, става дума за неуточнени термини. Ние сме най-неудовлетворени, но не и най-нещастни.

Съумяваме да запазим щастието в себе си и, когато българинът определя какво го прави щастлив, използва думи като здраве, любов, семейство, пътуване и много други, между които никъде не се намесва материалният фактор, отбелязва психологът.

Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим

Удовлетвореността е пряко свързана с начина ни на живот и това, с което разполагаме. Определяме къде сме и колко сме "успели" спрямо това каква е кариерата ни и с какви възможности сме, казва психологът. Тя забелязва известна разлика в нагласите на поколенията, която се дължи предимно на факта, че младите още не са събрали толкова разочарования и негативизъм.

Според едно от анкетните проучвания,

хората под 30 години в много по-висок процент отговарят, че биха участвали и че участват в доброволчески инициативи, включително свързани с почистване, работа с хора със специални нужди и разделно събиране на отпадъци, в сравнение с тези над 30.

По отношение на щастието обаче не се установяват особени различия между младите и възрастните. Обяснението е, че в различни периоди от живота си имаме различни цели и приоритети, но винаги имаме нещо, за което мечтаем и което смятаме за важно.

Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим, е "рецептата" за щастие, която дава психологът. Когато се отдадем много на мисли, обикновено те вземат негативен оттенък. В такива случаи е добре да обърнем внимание на сетивата и емоциите си.

За да постигнем най-добре това, трябва

да си оставяме свободно време, всеки ден, да "нахраним" всички сетива – усещането на вкуса на храната, на водата, удоволствието от среща с приятели, ходенето пеша навън, особено през пролетта, когато всичко се събужда за живот.

Малките неща са тези, които ни карат да се чувстваме живи, тук и сега, и нивото на щастието автоматично се повишава, е съветът на доц. Маргарита Бакрачева.