Ен н от най-великите романи на 20-и век - „Живот и съдба" (Жизнь и судьба) от Василий Гросман - излиза за първи път на български език.
Този епичен разказ за Втората световна война е равносметка за тъмните сили на злото, белязали цялото отминало столетие.
Вплитайки в обща картина кръвопролитните сражения за Сталинград и съдбата на едно руско семейство, Василий Гросман описва не само чудовищните престъпления на нацизма и на съветския комунизъм, но и сблъсъка на двете идеологии, разрушителното им влияние върху отношенията между хората.
Както и Солженицин, той представя тила и фронта, научните лаборатории и ГУЛАГ, затворите и привилегиите на съветския елит, но също така разказва и за жестоката участ на евреите, обречени на гибел в газовите камери.
„Живот и съдба" е роман за непоколебимите и предани защитници на отечеството, на които то се отплаща с нови репресии.
На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба" (1960). Рецензентите определят романа като по-опасен дори от „Доктор Живаго" на Борис Пастернак и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години.
Гросман се разболява от рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва.
По чудо спасеният от един поет - С.И. Липкин - екземпляр на „Живот и съдба" е пресниман на микрофилм от акад. Андрей Сахаров и е изнесен в чужбина от писателя дисидент Вл. Войнович. През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР - през 1988 г.
Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев. От първия до последния ден на Великата Отечествена война е военен кореспондент.
Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин" (1937--1940), повестта „Народът е безсмъртен" (1942), „Черна книга" - сборник със свидетелства за преследване и унищожаване на съветски евреи от нацистите. Тази книга, написана в съавторство с Иля Еренбург през 1946 г., е издадена чак през 1980 г. в Израел).
Гросман е автор и на очерка за геноцида на евреите „Треблинският ад", използван като документ на обвинението на Нюрнбергския процес, на повестта „Всичко тече", излязла също след смъртта му - през 1970 г. в Германия и през 1989 г. в СССР.
Ето
редове от писателя:
"Аз видях непоклатимата сила на идеята за обществено добро, родена в моята страна. Видях тази сила в периода на всеобщата колективизация, видях я през 1937 г.
Видях как в името на идеята за добро, също толкова прекрасно и човечно, колкото идеала на християнството, се унищожаваха хора.
Видях села, гинещи от глад, видях селски деца, умиращи в сибирските снегове, видях ешелони, откарващи в Сибир стотици и хиляди мъже и жени от Москва, от Ленинград, от всички градове на Русия, обявени за врагове на великата и светла идея за обществено добро.
В ада закалих вярата си. Моята вяра излезе от огъня на кремационните пещи, премина през бетона на газовите камери. Видях, че не човекът е безсилен в борбата срещу злото, видях, че могъщото зло е безсилно в борбата срещу човека.
В безсилието на безсмислената доброта е тайната на нейното безсмъртие. Тя е непобедима. Колкото по-глупава, колкото по-безпомощна е тя, толкова е по-огромна. Злото е безсилно пред нея!
Пророците, вероучителите, реформаторите, лидерите, вождовете са безсилни пред нея. Тя - сляпата и няма любов - е смисълът на човека."
Световноизвестният философ и литературовед с български произход
Цветан Тодоров пише за Гросман:
"Василий Гросман е един големите писатели на ХХ век, евреин по произход, рускоговорещ, съветски гражданин. Две негови книги, публикувани след смъртта му - „Живот и съдба" и „Всичко тече" - съдържат необикновен анализ на тоталитарното общество, необикновен, защото е направен в пълна изолираност, далеч от всяка друга литература по тази тема, далеч от каквато и да било публична или частна дискусия. Той обаче стига до онази истина, към която се стремят историците в своите трудове - истината, разкриваща дълбокия смисъл на събитията.
Гросман е ако не единственият, то поне най-яркият пример за първостепенен съветски писател, претърпял пълна метаморфоза: робът умира, свободният човек възкръсва.
Гросман е наследник на големите руски белетристи от ХІХ век, героите му водят философски разговори като в „Бесове" или „Братя Карамазови". „Живот и съдба" наподобява общата структура на „Война и мир" на Толстой, но от идейна гледна точка „класикът", до когото се чувства най-близък, е по негово признание Чехов, защото той внася в руската литература новия хуманизъм, отреждащ централно място на свободата и добротата."
Навремето "Уолстрийт джърнъл" пише: "Да прочетеш „Живот и съдба", означава, наред с други неща, да осъзнаеш какво ще рече липсата на свобода. „Живот и съдба" е многопосочно свидетелство за силата на характера, която са способни да придобият изтерзаните човешки души. Този роман е един от най-великите романи на ХХ век."
Огромната книга (962 стр.) е преведена на български език от Здравка Петрова и е издадена от "Факел експрес" (fakelexpress.com) и "Жанет 45" ( books.janet45.com ).
Източник:
netinfo
