Жаргонът между тарикатлъка и ниската култура

Б езразборната употреба на жаргона създава чувство за ниската култура и беден духовен живот, когато измества богатата общобългарска лексика, коментират в интервю за БТА експерти и изследователи на съвременния български език. 

Тайният "тарикатски" език на софийските апаши отпреди близо век е първообразът на днешния жаргон. София е столица и на жаргона, а според една неписана закономерност столичното става общобългарско, посочват специалистите. 

Интернет и социалните мрежи обаче правят съвременния жаргон общодостъпен и го лишават от "бандитлъшката" романтика на неговия предшественик. 

Въпреки че жаргоните рядко надживяват младостта на своите създатели, много от "тарикатските" думи на тогавашните лоши момчета се използват и днес, но с по-различна емоционална окраска. 

Жаргонът е типично градско явление –

това е тайният език на затворените общности, с който демонстрираш, че си по-различен. А в селото не може да обособят затворени общности, казват експертите. 

Динамиката на жаргонната лексика е изключително интензивна – модерното днес е демоде утре, изтъква акад. Михаил Виденов, изследовател в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката, председател на Международното социолингвистическо дружество и преподавател в Софийския университет. 

"За да надживеят младостта на съответната група, жаргонните думи се вписват в корпуса на книжовния език. Но тогава и самите думи стават невзрачни и съвсем, съвсем обикновени – тъкмо нещото, което младостта не желае и не може да бъде", коментира Милена Якимова, социолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет, изследовател на "тарикатския език" и автор на книгата "София на простолюдието". 

"Когато вече не сме така иронични и дръзки,

може да се дразним от жаргонното замърсяване на езика

с изрази като "дропнаха ми една оферта" или "брутално, бро". Но и раздразнени, добре е да помним, че жаргоните са извор за езика", допълва тя. 

Акад. Виденов обаче споделя скептицизма си дали и доколко жаргонът развива националния език и напомня, че е важно да знаем кога и къде да го "праскаме". 

Освен това,

ако жаргонната дума е единствената, с която можем да се изразим, това е признак, че не само речникът, но и мисленето ни е доста бедно. 

"Днешният жаргон е много по-интелектуализиран. В основата му лежи англицизацията като следствие от глобализацията на живота ни изобщо", изтъква обаче акад. Виденов. 

"Разбира се, днес огнища на жаргон освен София са и другите по-големи градове. Жаргонът ни се европеизира, младите хора се влияят от ставащото в Европа и в това няма нищо лошо", допълва той. 

"Жаргонът отпреди век е доста по-бандитски от днешния, който бих нарекла донякъде корпоративен", коментира и Якимова. 

Тайните езици лесно стават мода. Днес това "тайно" знание е още по-достъпно заради интернет, но едновременно с това виртуалното пространство го размагьосва. 

"Появяват се нови реалии, за които в обичайните езици няма думи. Фейсбук приятелството, т.е. френдството, не е задължително да съвпада с приятелството като интимно социално отношение", отбелязва социоложката. "Думата "френд" се употребява и без връзка с "Фейсбук" по начина, по който тарикатите употребяват "авер", коментира тя. 

"И двата жаргона демонстрират невживяност в отношението – не се "филмираш",

казано на днешен език, или не "лапаш мухите", казано на жаргона отпреди близо век", допълва тя. 

Още през 20-те години на XX в., бурно време, в което полицейщината е сериозна, апашите комбинират изрази от различни диалекти и еснафски съсловия, за да не бъдат разбирани, разказва Якимова. 

"Тарикатският" език пренася думи от речника на крадците и дребните мошеници. Това е речникът, на който заявяваш, че си еманципиран, че не ти пука от наказанията. "Тарикатските" изрази дават някакъв ореол на свобода – да плюеш през зъби, да не си като родителите си, да си ироничен спрямо добрите порядки, обяснява социоложката. 

"Без да бъдем вулгарни материалисти трябва да признаем, че усещането да си сам и свободен не може да мине без известна финансова автономия от родителите. Да си сам и свободен, колкото и гордо да звучи, значи – да се изразим жаргонно – да си надвиеш на масрафа", коментира Якимова. 

Някои младежи участват в дребни мошеничества – отвличат кученцата на заможни стопанки от Борисовата градина, "откриват" ги и ги връщат срещу възнаграждение. Хазартните игри "на вързано" са друга социална практика, която разпространява този речник. 

Въпреки че затворът е едно от местата, в което се "изковава" този речник,

средата, в която той се разпространява, са училището и улицата. 

Можем да открием известна връзка и между чалгата и жаргоните, но тя съвсем не е директна."Тарикат", "тарикатче" е циганска дума за уличен музикант, който прави "чалгия" $ улична градска инструментална музика. Общото между двете е, че те са типично градски явления, допълва социоложката. 

"Струва ми се, че ако тогавашните жаргони са много гаменско-момчешки, днешните са значително асексуални. От една страна те са унисекс, от друга не се вълнуват толкова от сексуални работи", сравнява ги Милена Якимова. 

Това е логично, защото ако днес сексът е популярна тема дори в рекламата, то тарикатът от 20-те години е бил пионер. Той пръв прокарва нови модели на поведение – нарича жените не "любими", "либета", нито даже "любовници", а "гаджета", "женски", "парчета", "стъклария", "чай" и "гамети". 

Те са сексуален обект, а еротическото възхищение от този обект трябва да се изрази непременно леко презрително, обяснява авторката на "София на простолюдието". 

"Ако кажеш "готино" вместо "кул", съобщаваш, че си олдтаймър.

"Гадже", "баровец", "скивам", "гот" са все тарикатските думи, но вече демоде.

Някогашният жаргон с цялата си ретростилистика се употребява преднамерено и днес. Това е един вид критика към днешните млади, че са конформисти", изтъква Якимова. 

"Ако кажеш "готино" вместо английското "кул", тогава съобщаваш, че си олдтаймър, това е стилизирана, "винтидж" употреба на жаргона", продължава тя. 

Етимолозите предполагат, че "готин" и "гот" идват от немското "gut". Това, че звучи пò на български от "кул" означава само, че думата е станала обичайна за нас, някак благопристойна, допълва Якимова. 

"Има хора, за които нещата са или готини, или кофти, жаргонната дума е единствената в съзнанието им. Мисленето е сведено до минимум", посочва обаче Михаил Виденов. 

"Оприличавал съм жаргона на плевел в обработена нива, защото при някои лица той е изместил богатата общобългарска лексика. 

Речта им изглежда като примитивно средство за най-елементарно общуване. Отразява интереси, свързани с парите, секса и надхитряването на другите", коментира той.