Голямата амбиция е в ръцете на режисьора Пламен Карталов.
През май 2010 г. първата част "Рейнско злато" имаше страхотен успех, а авторитетни критици от цяла Европа направиха сравнение с Миланската скала.
Италианската музикална критичка Андреа Мерли писа, че българската постановка е по-добра от спектакъла в "Ла Скала".
Председателката на Международната асоциация на вагнеровите общества Ева Мерцон поздрави Карталов с думите: "Това е най-добрият режисьорски прочит на Вагнер".
Операта "Валкюра" е втората част на тетралогията. Действието се развива няколко години след това на първата част. Основно място в сюжета заема безумната любов между Зигмунд и Зеглинде, които са близнаци, деца на бог Вотан и смъртна жена. Смята се, че това е най-красивата музика, която е написал Вагнер, припомня диригентът Павел Балев.
Художник отново е Николай Панайотов, който твърди, че е така повлиян от дебата за ядрената енергетика, та би искал сцената да представя "вътрешния реактор на бог Вотан".
Представлението трае пет часа с два антракта.
Огромното произведение, което Вагнер е определял като "творбата на моя живот", е върху сюжети от старата германска митология. Действащите лица са богове и богини, нибелунги (джуджета, които крият несметни богатства в подземното си царство), великани, русалки - дъщери на Рейн, валкюри (полубогините - воини)...
Вагнеровата идея за тотално произведение на изкуството
(Gesamtkunstwerk), което съчетава поезия, музика, танц, драматургия и изобразително изкуство, изисква изключителна подготовка, тренирани гласове, перфектно изпълнение.
В "Рейнско злато" бяха представени единството на цялата вселена, горното царство на боговете, страната на великаните, земята с река Рейн и рейнските дъщери и подземното царство, населявано от нибелунгите.
"Валкюра" започва с финала на "Рейнско злато", в който трите рейнски дъщери оплакват съдбата си, защото не са съумели да опазят повереното им съкровище.
Доскоро спокойната река, в която се намирало откраднатото злато, вече е мътна и окървавена. Разрушението навлиза с пълна сила в хармоничния свят на бог Вотан.
На сцената този път Вотан е безволев върховен бог, а сюжетът заплита кръвосмешение между брат и сестра - близнаците Зигмунд и Зиглинда, измяна на родителска повеля, убийство на син и прощаване с дъщеря. Появява се дъщерята на Вотан - девицата воин Брюнхилда...
Както миналата година певците пак работят с Рихард Тримборн - бивш корепетитор към Баварската опера, специалист по музиката на Вагнер от световен мащаб.
Влиянието на личността, идеите и музиката на Рихард Вагнер, обхванали различни области на изкуството и социално-политическия живот през ХХ век, не могат да се сравняват с неговите съвременници. Цели поколения го издигат в култ и се стремят да му подражават.
Хармоничният и мелодичният му език поставят началото на нови пътища за развитие на музиката и намират продължение при Рихард Щраус, Едуард Елгар и редица други композитори.
Поетът Шарл Бодлер е възторжен негов почитател. Пол Верлен и Стефан Маларме демонстрират привързаността си към Вагнеровите идеи. Творчеството на Томас Ман е силно повлияно от него, както и картините на Густав Климт, Ван Гог, Пол Гоген.
"Валкюра" се поставя в София през
юбилеен сезон - 120 години българско оперно дело (1891-2011).
Проектът на Софийската опера и балет е до 2013 г. да представи всичките четири произведения от "Пръстена на нибелунга" по повод 200-годишнината от рождението на Вагнер.
През 2012 г. трябва да излезе "Зигфрид",и накрая - "Залезът на боговете".
Сред солистите сега са Мартин Илиев, Ангел Христов, Николай Петров, Апостол Миленков, Цветана Бандаловска, Баясгалан Дашням, Румяна Петрова, Диана Генова, Милена Гюрова, Ирина Жекова и др. Работят два равностойни състава.
Диригент на оперния оркестър е Павел Балев.
Премиерата е на 14 април от 18 ч., а следващи представления - на 17, 20, 23, 27 и 30 април.
Последвайте ни
