Ге емият български поет, драматург, сценарист и
преводач Валери Петров днес навършва 90 години.
Две книги излизат от печат по този случай.
Под заглавие
"От иглу до кюнец"
са събрани "глуповати"
по думите на автора негови басни с неочаквани обрати. Към всяка има обяснения,
насочващи към "поуката".
Книгата е с 50 великолепни рисунки от "мълчалия" 15
години художник Георги Чаушов, което прави изданието на "Захарий
Стоянов" още по-голям празник.
"Басните на Валери са прекрасни - казва карикатуристът.
- Придружени са с малки великолепни коментари. И въобще не носят белег на
90-годишна възраст. Напротив, изключително младежки са. Даже бих казал, че са
малко откачени..."
Любимите на Валери Петров театрали, актьорите Илка Зафирова, Вели
Чаушев и Ицко Финци и композиторът Кирил Дончев, свързани от десетилетия с
неговото творчество, ще представят книгата в театър "Сълза и смях" в неделя, 25
април, от 11,30 ч.
"Валери Петров. Стихове 2009"
на книгоиздателство "Труд" съдържа най-новата лирика на
юбиляра и е трети поред том от 2007 г. насам. Върху корицата издателите по традиция
слагат нарисуван с туш профил на автора от покойния художник Димитър Киров.
Повечето от творбите в сборника са излизали най-напред в литературната страница на в. "Труд".
Ето едно от стихотворенията в този том:
Лична молба
Загледан на ТВ-то във екрана,
към теб вълна от нежност ме обхвана
и питам те сега, Родино моя:
- К'во стана, мила, та си още в тоя
ужасен кръг, от който път не води,
к'во стана, че сред другите народи
ти най закъса, и кога най-сетне
ще се оправиш и над теб ще светне,
след толкоз мъки, слънцето, Родино!
Да, туй съм ти го казвал и преди, но
сега съм остарял и в мен старика,
- Побързай, миличка! - със страх ти вика.
Когато дойде за раздяла време,
възможно е друг страх да ме обземе,
но днеска, щом в екрана те погледна,
- Оправяй се, - ти казвам, - моя бедна!
Не много да живея ми остава,
не ща да се простя със теб, такава!
По случай годишнината
Столичният куклен театър прави
извънредно безплатно представление
на спектакъла "В лунната стая" днес. Постановката е на Петър Пашов, сценографията - на Силва Бъчварова,
музиката - на Петър Цанков.
"Изключително съм щастлив, че произведения на
Валери Петров са в репертоара на Столичния куклен театър и така сме предоставили
възможността на повече деца и родители да се запознаят с великолепното му
творчество. За нас е чест, че сме имали шанса да се докоснем отблизо до
душевността и гения на единствения жив класик на българската литература.
С представлението
"В лунната стая" днес екипът на театъра изразява дълбоката си почит и
поздрав към Валери Петров," казва директорът на трупата Кирякос
Аргиропулос.
Освен "В лунната стая" (2007) на сцената на
Столичния куклен театър са поставяни "Бяла приказка" (2005) под
режисурата на Атанас Илков, "Пук" (1984) на Кирякос Аргиропулос,
"Бяла приказка" (1982) на Николина Георгиева, "Копче за
сън" (1979) на Атанас Илков.
Рожденият ден на Валери Петров ще бъде отбелязана от Българската национална
филмотека (БНФ) с два филма по негови сценарии
-
"Слънцето и сянката" (1962) на режисьора Рангел Вълчанов и
"Един снимачен ден" (1968) на Борислав Шаралиев
Прожекциите са днес
и на 24 април от 18 ч. в кино "Одеон".
"Исках да възпея красотата на човека, на
природата, на живота, на света и след това рязко да съпоставя тази красота с грозотата
на смъртта, на тоталното унищожение, на нищото, казва Валери Петров за
"Слънцето и сянката".
"Подирих да изобразя човека в най-красивото му и
човешко състояние - в чистата юношеска
любов, за да бъде контрастът колкото се може по-силен, по-убедителен. Този филм
трябва да звучи като поема, в която върху основата на любовта, породена край
морето между една чужденка и едно наше момче, постоянно се редуват мигове на
радост и оптимизъм с мигове на тъга и опасение, мигове на слънце и мигове на сянка,"
отбелязва поетът.
Полските актьори Анна Пруцнал и Густав Холоубек,
Георги Наумов и Константин Коцев играят в "Слънцето и сянката",
отличен с многобройни награди у нас, в Карлови Вари, Сан Франциско, Москва, Мелбърн,
Кан, Лос Аламос.
Звездите Гинка Станчева и Апостол
Карамитев и мнозина други свързани с киното през 60-те години не само като актьори участват в изящната новела "Един снимачен ден" -
"най-красивото и нежно обяснение в любов на българското кино към неговите
създатели" според критиката.
Валери Петров е
роден в София на 22 април 1920 г.
Завършил е Италианско училище и
медицина в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Участвал е в закючителната фаза на Втората
световна война.
Той е един от основателите на хумористичния в.
"Стършел". От 1947 до 1950
г. е бил аташе по печата в Рим. През 1990 г. беше депутат от БСП в Седмото Велико Народно събрание.
В годините на
тоталитарния режим Валери Петров, въпреки подчертано левите му убеждения, често беше критикуван и наказван. По поръчка
на партийни цензори официалните соцкритици го осъждаха че е "уж
наш", ама не върви в пътя и "не се включва активно".
Когато навремето по
поръка на ЦК на БКП и Държавна сигурност Съюзът на българските писатели гласува против Александър Солженицин и присъдената му Нобелова награда, Валери Петров бе
един от четиримата, които се въздържаха. Това му струваше забрана за публикации
и изключване.
Издал е десетки книги,
отдавна превърнали се в класика:
"Стихотворения" (1948), "Книга за Китай"
(1958), "В меката есен" (1961), "Поеми" (1962), "Африкански бележник"
(1965), "Дъжд вали - слънце грее" (1967), "Когато погледнеш назад" (1969), "На
смях" (1970), "Сатирични поеми" (1988), "Разтворен прозрец" (1998) и др.
Много популярни са сатиричните му поеми: "Песничка за пазачите на фара", "Случка с асансьор", "Хождение по буквите", "Легенда за чертожника", "Балада за контраадмирала", "Репортаж за трите "хаш" и др.
Няма български театър, в който да не са играни
пиесите му: "Когато розите танцуват", "Честна мускетарска",
"Театър, любов моя", "Меко казано", "Копче за
сън", "В лунната стая" и др.
През 1963 г. цензурата забранява и сваля от сцената на Сатиричния театър"Импровизация" от Валери Петров и Радой Ралин
Валери Петров е носител на държавната награда за култура "Паисий Хилендарски", за приноса си към
театъра и цялостното му творчество през 1997 г. получи почетна
награда "Аскеер", през 2006 г. бе удостоен и с Голямата награда "Христо Г. Данов".
По негови
сценарии са реализирани
игралните филми
"Точка първа" (1956),
"На малкия остров" (1958), "Първи урок" (1960), "Слънцето и
сянката" (1962), "Васката" (1965), "Рицар без броня" (1966)", "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978),
"Йо-хо-хо" (1981), "Всичко от нула" (1996), както и анимационните "Приказка
за боровото клонче", "Гръмоотводът", "Главозамайване" и др.
Превежда от
английски, руски, италиански.
На Валери Петров българският език, България дължат превода на всички пиеси и сонети на Шекспир
Превеждал е произведения за деца от Джани Родари, Ръдиард
Киплинг и Сергей Михалков, стихове от Жак Превер, Александър Блок, Борис
Пастернак и други.
Президентът Георги Първанов днес поздрави Валери Петров по повод
на 90-годишнината от рождението му, съобщи
прессекретариатът на държавния глава.
"С дълбоко преклонение честитя деветдесетия рожден ден на
Вас, именития български поет, сценарист, драматург, преводач,
виден общественик, една от най-изявените личности в духовния
живот на нашето съвремие", се казва в поздравлението.
"Вашето стойностно литературно творчество отразява по
неповторим и вълнуващ начин страни от живота на българското
общество през последните шест десетилетия.
С вълшебството на
своето слово се докосвате до съкровени тайни на хората от крехка
детска до столетна възраст, предлагате истини, заредени с
мъдрост и осмислен житейски опит.
Сътворената от Вас поезия,
преминала през ума и сърцето, ни прави по-добри, сочи ни път към
красотата и съвършенството на изкуството, към хармонията в
човешкото общуване", пише Първанов.
"Добре познато е Вашето гражданско мъжество, изострено
чувство за свобода и справедливост, непроменено принципно
отношение към обществените нрави", се посочва още в
поздравлението.
Източник:
БГНЕС
