Васил Иванов е роден в София, но гимназия завършва в Казанлък. По онова време е ученик на Чудомир, рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия в София през 1939 г. при проф. Никола Ганушев. Тогава се сближава се с Учителя Петър Дънов и е обзет от идеите на Бялото братство.
През 1941 г. става член на Дружеството на новите художници, а през 1946 е първата му самостоятелна изложба.
Прави и много други самостоятелни изложби, но в началото на 60-те години е първата с цикъл космически рисунки, която била забранена и разтурена непосредствено преди откриването.
Художникът успява да постигне и утвърди стила си - "живопис с въздушна перспектива, композиция, която насочва към извънсюжетни внушения" - според изкуствоведа Димитър Грозданов.
От 60-те години до смъртта си работи върху "Космически рисунки", които му носят неприятности в България, но широка популярност и признание в чужбина, каквито малко български художници имат.
След забранената изложба в София изкуството му е показвано в галерии в Берлин, Лондон, Женева, Сидни. Анализаторите на тези изложби търсят аналогии с Хенри Мур, Де Кирико, Кандински, Дюфи, конструктивизма.
От 1971 до 1974 г. живее в Париж по покана и в дома на големия български пианист Юрий Буков.
Там Иванов направил две изложби - през 1972 и 1974 г., след което се завърнал в България. Починал в София на 4 април 1975 г.
Отхвърлян и помилван, недолюбван, но не и мразен, поклонникът на слънцето, този странен интелектуалец е живеел в собствения си свят, самотен и вглъбен.
Имал е изложби и в Бейрут, Будапеща, Източен и Западен Берлин, Краков, Лайпциг, Мелбърн.
Посмъртно в София са уреждани изложби през 1986 и 1994 г. и в началото на тази година.
Сегашната е организирана от СБХ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Общество Бяло Братство. Ще бъде отворена до 12 декември.
Последвайте ни
