Без да има ретроспективен характер, експозицията съдържа 30 пластики от дърво, керамика и бронз, както и значителен брой рисунки и представлява една от редките възможности творчеството на скулптора да бъде видяно в един цялостен образ.
Томас Кочев е автор с обособено лично пространство в българската скулптура. Той навлиза в българския художествен живот през 1971 г. и участва активно в него до смъртта си през 1997 г., отбелязват организаторите от СГХГ.
Скулптурите му носят белега на органично единство между усета за материала, изтънчената форма и артистичната свобода на мисълта. Дървото като предпочитан материал добавя към образите чувствено и интимно усещане за жива материя, едновременно топла и уязвима.
Деликатният диалог с гръцката античност или средновековната дърворезба при Томас Кочев са претопени в самобитен пластичен език, който, недокоснат от променливи влияния, тенденции и вкусове, издига естетическите стойности до стойности на духа.
В изложбата участват творби, притежание на СГХГ, Националната художествена галерия, Галериите в Плевен и Силистра, Ателие-колекция Светлин Русев, и други частни колекции.
Томас Ставров Кочев е роден на 1 април 1940 г. в гр. Баница, Гърция. През 1948 г. емигрира със семейството си последователно в Югославия, Чехословакия, Румъния. През 1968 г. завършва скулптура в гр. Клуж, Румъния. Работи като сценограф в Унгарската опера в гр. Клуж до 1970 г.
През 1971 г. се премества със семейството си в България и остава до края на живота си в София. През 1975 и 1985 г. има самостоятелни изложби, а през 2008 г. е уредена негова посмъртна изложба в Галерия СиБанк. Удостояван е с годишните награди на СБХ за скулптура през 1983 и 1989 г. Има реализирани паметници в Чирпан, Троян и с. Ваклино.
Източник: sghg.bg
Последвайте ни
