Петнадесет години след като Майкъл Флетли избухна на международната сцена в Евровизия, българският отговор на "Ривърданс" стигна до американския бряг, коментира в. "Ню Йорк таймс".
"Щастлива съм да напиша, че в композицията "Това е България", която бе представена в "Симфъни спейс" в събота, имаше много по-малко машини за изкуствени облаци в сравнение с ирландския еквивалент. Но за съжаление в останалите аспекти имаше много сходство: смешно опростените и превъзнасяни исторически забележителности, залепените усмивки, прекалено силната музика...", пише авторката Клаудия ла Роко.
"Българе" може да е трупа за фолклорни танци, но подходът бе да се заложи на спектакъла, а не на изкуството. В препълнената предимно с българи зала разпоредителите подканяха хората да си залепят "телевизионните лица" заради присъстващия операторски екип.
Целта на представлението бе потвърдена от избора на "разказвача" - Тери Медисън, наперена телевизионна водеща, която е живяла 17 години в България, и която - по нейните думи - се надява да умре там.
Гласът на г-жа Медисън, който обхващаше целия диапазон от сантименталност до прекален възторг, съпътстваше филмовите кадрии, които показваха районите на България и нейните специалитети, "в това число местните ритми и бактерии".
"Ритмите, научихме ние, са дар от бога. За бактериите не казаха нищо", посочва авторката.
Сложни и с богати вариации, тези ритми са наистина впечатляващи, както и танците, при които танцьорите, облечени в традиционни, пъстроцветни носии се носеха по сцената като един гигантски организъм. Точно като при Марк Морис: той е изучавал българските народни танци и те продължават да оказват влияние върху неговата хореография.
За съжаление "Това е България" не показа възбуждащата първичност и радостта от танците толкова добре, колкото би трябвало, като за сметка на това се разчиташе на консервирани реакции, на консервирана музика.
Две изключения показаха колко много наистина пропуснахме: изключително жизнерадостното и закачливо изпълнение на универсалния инструменталист Веселин Кузмов и соловото изпълнение на продуцента, директор и хореограф на "Българе" Христо Димитров, чието очарователно и чувствено изпълнение като че ли извираше от дълбините на тялото му.
Това наистина бе една България, достойна за шумната реклама - ако имахме възможност да видим повече от нея, пише "Ню Йорк таймс".
