Театралните награди Икар 2009

Юлия Огнянова получи Наградата „Икар" 2009 за цялостен принос, присъдена от Съюза на артистите в България (САБ).

В навечерието на най-новата си премиера - "Тапетите на времето" в Сатиричния театър, 86-годишната голяма дама на българския театър бе аплодирана дълго от колегите си.

На 27 март - Световен ден на театъра - професионалната организация раздаде своите годишни отличия на церемония в Народния театър „Иван Вазов". Номинациите бяха обявени през януари.

Иван Добчев е режисьорът на годината - за спектакъла „Лазар и Иисус" по Емилиян Станев в Театрална работилница „Сфумато".

Още две отличия отидоха в този театър - за главна женска роля - на Мимоза Базова в „Родилно петно", постановка също на Добчев, и специалната награда на Министерството на културата - за отличен мениджмънт и маркетинг и високи приходи.

Донякъде изненадващо наградата за главна мъжка роля бе присъдена на Ленко Гурков за ролята на Брайън в спектакъла "Радост за моето сърце" на Ловешкия театър.

Станка Калчева заслужи наградата за поддържаща женска роля - за Джанет Бармайстър в „Страхотни момчета" на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев".

За поддържаща мъжка роля бе отличен Ангел Генов за Панталоне в „Принцеса Турандот" на театър „София".

Другите награди бяха присъдени за:

Сценография - на Никола Тороманов - за „Валентинов ден" в Малък градски театър „Зад канала" и „Калигула" във Варненския театър „Стоян Бъчваров";

Музика - на Петър Дундаков - за „Амарантос" на „Сълза и смях" и „Театър на голия охлюв" при Нов български университет;

Дебют - на Ирина Дочева за ролята в „Пеперудите за всъщност изтребители", спектакъл на независимото сдружение „По действителен случай";

Майсторско техническо изпълнение - на „Калигула";

Куклено изкуство - на „История за чайка и банда котараци" на Столичния куклен театър, който взе и награда от Министерството на културата за отличен мениджмънт;

Критически текст - Искра Николова за книгата "Страници и сцени: Теории,практики и жанрови развития на съвременната драма”  

Златен глас - на Симеон Владов за дублажа в тв сериала „Гордост".

Наградата за цирково изкуство получи Ангел Данчев Славов за дългогодишна творческа дейност и постижения в дресировката на коне.

Бяха обявени и други награди, извън номинациите на САБ. Композиторът Петър Цанков получи Специална награда на Асоциация на артистите от куклените театри, за принос в развитието на българския куклен театър и за авторска музика към спектакъла "Малката русалка", постановка на Старозатгорския куклен театър.

Тази година

традиционното послание за Световния ден на театъра

е на бразилеца Аугусто Боал. То се чете на над 20 езика по театралните сцени из целия свят.

В него се казва: „... Макар и да не го съзнаваме, човешките взаимоотношения са изградени театрално. Употребата на пространството, езикът на тялото, изборът на думите и модулациите на гласа, сблъсъкът на идеи и страсти - всичко, което изобразяваме на сцената, го правим и в живота: ние сме изтъкани от театър!

Не само сватбите и погребенията са театрални спектакли, но също и ежедневните ритуали, толкова привични, че дори не ги осъзнаваме като такива. Не само тържествените случаи, но и ежедневното сутрешно кафе, например, размяната на поздрави, свенливите чувства и бурният изблик на емоции, заседание на законодатели или дипломатическа сбирка, всичко е театър, всичко е спектакъл.

Една от основните функции на нашето изкуство е да осмислим спектаклите от всекидневния живот, в който актьорът е и зрител, а сцена и публика се сливат. Ние всички сме артисти: като правим театър, се научаваме да виждаме онова, което е очевидно, но не виждаме, защото нямаме навик да се вглеждаме.

Всичко безкрайно познато се превръща в невидимо за нас. Да правим театър означава да хвърлим светлина върху този наш невидим живот.

През септември, миналата година, бяхме изненадани с едно наистина театрално разкритие.

На нас, които си мислехме, че обитаваме един сигурен свят, въпреки войните, геноцида, кланетата и мъченията, които разбира се съществуват, но само в далечни диви страни, на нас, които си живеехме в безопасност с парите си, вложени в някоя уважавана банка или в ръцете на честен борсов посредник, на нас ни казаха, че тези пари изобщо не съществуват, че били виртуални, измислица, издаваща лош вкус на някакви икономисти, които от своя страна не бяха никак измислени, нито безопасни, нито уважавани.

Всичко това се разигра като лош театър, злокобна интрига, в която някой печелеше много, но много губеха всичко. Политиците от богатите страни се събираха на тайни съвещания, от които излизаха с магически решения.

... Театърът това е Истината, Скритата Истина". Когато разкъсаме привидността и погледнем отвъд, виждаме потисници и потиснати във всички общества, етноси, класи и касти. Виждаме един несправедлив и жесток свят.

Трябва да изобретим друг свят, защото знаем, че е възможно. Наша е привилегията да построим този друг свят, със собствените си ръце, тук на сцената и в живота ни. Ние всички сме актьори: да бъдеш гражданин, не означава само да живееш в общество, но и да го променяш."