Това са филми с национални и международни награди - документалните "Броени дни", "За мишките и котките", "Танц", "Ракът пустинник съм аз" и игралните комични новели "Разводът вчера" и "Разводът днес" /1989/.
Джеки Стоев от години е всепризнат за един от големите чешити в българското кино. Най-често заедно с верните си приятели Чарли - сценаристът Христо Илиев, и Джони - звукоинженера Джони Пенков - той е направил десетки смешни и забавни филми - документални, научно-популярни и игрални. От 5 до 90-минутни.
Едно от обясненията за великолепните му научно-популярни филми е образованието на Джеки Стоев - биология в Софийския университет и в Дрезден (някогашната ГДР), а след това - кинорежисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ).
По-важното, разбира се, е неговият талант, страхотното му лубопитство и неизчерпаемота жизненост и чувство за хумор.
Във време когато беше едва ли не правило научно-популярните и документалните филми да бъдат скучно назидателни, Джеки Стоев и приятелите му направиха образци от европейска класа.
"Животът в търбуха на една крава" (1977) например бе дръзко и оригинално хрумване - животът на малиардите микроорганизими в търбуха на кравата да бъде съпоставен с мегасвета на галактиката и милиардите небесни тела.
"Йерархията при животните" (1971) включваше елементи на басня в зрелищно изследване на етологичните взаимоотношения в животинския свят.
В "Броени дни", документален филм, спечелил през 1977 г. "Златен ритон" на националния фестивал в Пловдив, но никога не показан пред широка публика, бе наблюдаван животът в Бобовдолския затвор и големия празник - фестивала на художествена самодейност на хора с различни присъди.
В игралният "Нашият Шошканни" Джеки Стоев привлече в групата други чешити - актьора Ицко Финци и флейтиста Симеон Щерев-Банана, за да разкаже за мечтата на един майстор от онези - със златните ръце - да свири Вивалди с филхармония.
Има документални ленти за приятелите си: "Ицко" (1983) и "Ст.н.с.к.т.н. инж. Джони Пенков" (1989).
През 1996 г., в обстановката на масова истерия, направи документалния репортаж "Ето, Симеон пристига...", за който днес казва: "Името на този филм звучи като закачка, но тогава всички гледахме сериозно на това посещение. Хората от властта се правеха, че има хляб и че няма цар.
Ако Симеон беше станал президент, нещата сигурно щяха да се развият другояче. Първо, нямаше да го разберем що за птица е. Второ, щеше да ни представя добре навън..."
Най-големият му успех сред малка и голяма публика е "Патилата на Спас и Нели" (1987) - увлекателна приказка за весели и щастливи куче и котка, които един ден прекаляват с пакостите и се скитат бездомни из града...
Джеки Стоев е правил много публични признания. Ето едно от най-важните:
"Мен можеш да питаш само за смешното, щото аз никога не съм бил сериозен. Надявам се и да не стана - ама то няма и за кога.
Аз се водя известен човек, но за съжаление не защото съм правил хубави филми, а щото съм дрънкал много глупости по телевизията и радиото.
Джони Пенков например е дрънкал много повече глупости по медиите и затова е много по-известен от мен.
Някой беше казал, че няма нищо по-интересно от глупостите на умните хора. А Джони допълни, че няма нищо по-досадно от умните приказки на глупавите хора. Аз пък смятам, че същото се отнася и за киното..."
Най-новият успех на Джеки и Чарли е филмът "Отец Иван и неговите деца", който спечели "Златен ритон" през декември 2010 г. на Фестивала на българския неигрален филм.
Филмът разказва за отец Иван от Нови хан, за живота в дома и стопанството, празниците и ежедневието на намерилите подслон и храна в приюта за сираци.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
