"Суматоха" на Радичков, видяна от Мариус Куркински

"См матоха", един от шедьоврите на Йордан Радичков (1929-2004), е с нова постановка – в Малък градски театър "Зад канала" (theatreoffthechannel.org).

Режисьор е Мариус Куркински. Той се колебаел коя от класическите пиеси на големия майстор да постави - "Януари" или "Суматоха".

"Проумях, че "Януари" е пиеса за смъртта, а "Суматоха" за живота. И избрах нея. Не осъвременявам текста, не вкарвам нови смисли. Държа да звучи както във времето, в което е написана.

При автор от мащаба на Радичков ценно е всяка дума и всеки детайл да са точни. Текстът на пиесата е гениален и във времето напред още много пъти ще бъде преоткриван. В него има регионалност в най-добрия смисъл на думата. Това е нашият дом, нашият живот, нашата страна, това са нашите близки.

Този текст е изпълнен със свобода и сто процента честност. В него има дълбок хуманизъм и човешка истина. Аз не виждам нищо политическо, нищо обществено”, казва Мариус Куркински.

Той е убеден, че на България е нужен театър, в който да се играе само Радичков. "Много пъти е поставян и точно така трябва да е. Нека да има такъв театър. И когато дойдат чужденци и запитат за забележителностите на София, да гледат и творбите на Радичков", казва актьорът - режисьор.

Мариус Куркински рискува като в своя прочит на спектакъла вкарва и откровена еротика. Според първите отзиви го е направил така красиво, че не може да не го харесат дори дори заклети моралисти. Постига го като на сцената - в прочутата бяла рокля на Мерилин Монро - се появява метафоричен, женски образ - на хитрата лисица, която всъщност е и Суматохата - двигателят на действието.

Младите актьори в спектакъла на Куркински са Александър Кадиев, Никола Мутафов, Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Владимир Димитров, Антоний Аргиров, Александър Димов, Иво Аръков, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова.

През 1967 г. първата постановка на "Суматоха" е на Методи Андонов в Сатиричния театър. Тя се превръща в един от най-важните знаци в историята на театъра, но и особено събитие за българската култура изобщо. Тогава участват водещите актьорли: Константин Коцев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Петър Пейков, Георги Парцалев, Георги Попов, Стефан Мавродиев, Иван Цветарски, Васил Попов, Иван Обретенов, Димитър Бочев, Стоянка Мутафова.

След страхотния успех Радичков пише "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Желязното момче", "Кошници", "Образ и подобие", които са поставяни във всички български театри и в цяла Европа. На сцената са пренасяни и негови белетристични текстове – най-често "Ние, врабчетата".