Младите хора от сдружение "Реплика" играят на сцената на Театралната работилница "Сфумато". Те са актьорите Милко Йовчев, Благой Бойчев, Ева Данаилова и Никола Стоянов, които са поканили актрисата Ангелина Славова за централната роля на учителка по математика и режисьорът Мартин Киселов. С тях е и художничката Пламена Дичева.
Изненадващо съвременно звучащият текст убедително обяснява защо е била спряна от идеологическата цензура дебютната пиеса на Разумовская.
Абитуриенти пристигат при учителката си, уж да й честитят рождения ден. Тя е трогната и смутена, те се размазват от любезност. Но не за дълго. Защото истинската им цел е не да благодарлят на любимата учителка, защото завинаги се разделят с нея, не за да я попитат как е тежко болната й майка.
Тийнейджърите носят букет и подаръци, защото знаят, че при самотната Елена Сергеевна е ключът от касата, в която са изпитните им работи от матурата. Всеки си има оправдание, за да извърши "малко престъпление" и да поправи лошите си оценки. Във всеки има и малки угризения, малки.
Събитията се развиват по неочакван за всички начин. И от душата на всеки ученик излизат дълбоко скривани демони.
Елена Сергеевна не дава ключа, гони учениците, а те декларират, че няма да си тръгнат без ключа. И следва ужасна нощ...
"Как е било възможно въпросът за забраната на тази пиеса да се повдига не от Министерството на културата, а от КГБ", наивно попитал М.С Горбачов на заседание на Секретариата на ЦК на КПСС през април 1983 г. И точно тогава пиесата и всички нейни постановки, които по онова време се играели в СССР, били забранени.
Няколко години по-късно, когато вече Горбачов обявил "перестройката", пиесата била разрешена. Режисьорът Елдар Рязанов прави филм с Марина Нейолова в главната роля и всички театри я поставят. "Скъпа Елена Сергеевна" тръгва по света - само в Германия е играна в над 100 града.
За премиерата от Петербург в София долетя авторката Разумовская. И разказа:
"Темата трябваше да е идеологическа приемлива, да може да мине. Защото по-възрастните знаят - от една страна властите по онова време се грижеха за изкуството, а от друга - изискваха от авторите идеологическо съответствие на своите изисквания. Да пишат приемливо.
Трябваше да пиша за трудни юноши и когато представих пиесата в министерството, с което бях сключила договор, там от ужас се направиха че текстът изобщо не съществува, че никога не е писан.
Но това е пиеса, която няма отношение към политически режим, не е е против обществения строй. Защото става дума за фундаментални въпроси на нравствеността, за въпроси, които днес все повече губят значението си.
Когато хората се бунтуват срещу злото, което обективно съществува във всяка социална система, те най-често се опитват да оправдаят злото в себе си със злото в другите и в света наоколо. А християнската вяра казва, че човек трябва да се бори със злото, но не въобще, в другите, а в самия себе си.
Преди 20 години като че ли победихме комунизма, но злото расте. Нека се запитаме тогава - защо?
Моят отговор е: Защото не живеем по Божиите заповеди. Младите герои в пиесата нарушават петата Божия заповед: Почитай баща си и майка си... Те се отнасят жестоко със своята учителка, която може да им бъде майка.
Има немалко хора, които може да оправдаят тези младежи и ще кажат, че те критикуват системата. Но коя система е съвършена, покажете ми я... Да не забравяме, че първият бунтовник е Сатаната, затова всеки от нас трябва са бори със злото което е вътре в самия него.
Важна е не степента на растящото зло, а каква е причината и защо човек вътре в себе си не поставя преграда. Важен е мотивът за злото.
Режисьорът Мартин Киселов настоява, че спектакълът е лишен от каквато и да е идеология. "Трябваше да обяснявам на екипа за какво става дума. Ноднес е пълно с 18-годишни, които добре знаят защо България не работи. Социализмът не обяснява това.
Аз имам проблем не с онези деца от Видин, които видях в "ЮТюб" да танцуват по музика на Азис, а с този, който стои отстрани като някогашен дружинен ръководител... Но това е така и в Англия, и в Америка, така е било тук преди 20 години. Имаме страшно много даскали, а ни липсват ментори.
Важното се случва, когато Елена Сергеевна говори с учениците не като учителка, а като човек с човек. Това е истинският урок, който тя им преподава. Вече без назидание...", казва Киселов.
Родената през 1990 г. актриса Ева Данаилова: "Режисьорът ни каза да бъдем честни. След представлението авторката ни каза че сме били честни...
Тази тема страшно много ни вълнува. Младите ни герои се интересуват само от материалното, нямат никакви други ценности. И това което ни разказват за онова време, се повтаря сега: нашите връстници се отнасят зле към възрастни, към родителите, към учителите..."
Ангелина Славова казва, че като прочел текста и гледал последните репетиции, 18-годишният й син казал: "Ние се по-гадни от тях..."
Людмила Разумовская е завършила театроведския факултет на Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография и Висши театрални курсове в Москва. След като изплашила цензорите в столицата, пиесата "Скъпа Елена Сергеевна" била поставена за първи път в Талин на естонски език.
Разумовская е автор на два тома пиеси, от които най-популярни са "Ваша сестра и пленница" (за Мария Стюарт и английската кралица Елизабет I), „Владимирски площад", Градина без земя" и др. През 2009 г. излезе първият й роман "Русский остаток".
Последвайте ни
