Спомен за художника Стефан Марков

Рт троспективна изложба по случай 70 години от рождението и 10 години от смъртта на художника Стефан Марков се открива в галерия "Райко Алексиев" в петък, 17 декември.

Той е един от знаковите автори в съвременната българска пластична култура. Колегите му с дълбоко уважение казват, че е изследвал дълбините на графиката, живописта, акварела, илюстрацията, както в класическите им, така и в експерименталните им превъплъщения.

В първата голяма ретроспективна изложба на Марков има и

непоказвани до днес произведения.

Тя е единствената индивидуална изложба в програмата на Шестото триенале на графичните изкуства в София.

Стефан Марков е роден в Бургас, завършва Художествената академия през 1967 г. като ученик на проф. Евтим Томов. През целия си живот "Боеца", както всички го наричаха, носеше в сърцето и в съзнанието си образа на морето.

Името му неизменно се свързва с

оформлението и с илюстрациите в ЛИК,

където той работеше от създаването му до 1992 г., когато седмичното издание на БТА бе закрито.

В интервю за възстановеното през 1999 г. списание художникът казва:

"Работих в ЛИК от началото до последния му брой. Това са 29-30 години - изпитвам умиление, приятна носталгия. Но дължа много сериозни неща на ЛИК.

Екипът беше прекрасен, а списанието беше единствен прозорец към европейската и световна култура. Получавахме голяма поща и всеки от нас имаше достъп до нея. Можех да виждам изкуство, което нямаше къде другаде да се види, и да го събирам в репродукции.

Винаги в списанието се търсеше нещо ново в различните периоди. Е, имаше и конюнктура, но общо взето, бяха добри години. Не съм илюстрирал само аз разказите, имах голяма група сътрудници -  млади художници, на които давах да се изявяват..."

Носител е на Голямата награда на СБХ  на името на  Борис Ангелушев (1986), на награди от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997), Приза на журито от Графичното биенале на графиката в Маастрихт, Холандия (1993), Специална награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997).

След 1990 г. Стефан Марков има 30 самостоятелни изложби. Престижни галерии в България, Япония и Франция  поддържаха постоянни контакти с него и му организираха самостоятелни изложби. Произведенията му са показвани и в Австрия , Германия , САЩ,  Русия, Финландия, Швейцария , Португалия.

"... Смятам, че две неща са от особено значение: художникът трябва да има собствен свят и собствена рисунка. Дълги години съм се мъчил да постигна точно това. Същото усещам и при общуването с някой галерист, да речем  от Париж или Швейцария.

Покажеш ли му онова абстрактно, което до голяма степен за нас е ново, може да помисли, че е заемка от тяхното изкуство отпреди десетилетия. Те търсят личното преживяване, собствената чувствителност, личния свят. Този е пътят, по който вървя" - казваше художникът.

"... Все повтаряше, че

всяка картина е остров,

който му помага да се спаси от битовата грозота. У тях, в ателието му разглеждахме и последните му творби върху ръчна хартия,която сам приготвяше по стара технология, заедно с малкия си син Младен и жена си Ева.

Той умееше да събеседва, далеч от клюки, неистини, лицемерие и суета... И най-обикновената случка при него бе занимателна и смешна, думите му бяха другост: Различни, сочни, извън клишето, защото опитът му в изкуството и живота, това, което са му дали добрите приятелства в Бургас, китарата, останала с две струни, песните на Жорж Брасенс, са една другост и една мярка, която прави човека незаменим..." - разказва журналистката Юлия Петрова.