Книгата, в която 56-годишният автор описва трагичния край на собствения си живот, бе удостоена през 2010 г. с най-престижната френска литературна награда - "Гонкур".
В същата 2010 г. Мишел Уелбек бе класиран на четвърто място в списъка на медийните личности, които най-много лазят по нервите на французите. Все пак, далеч зад водачите на тази класация, организирана от списание VSD - президентската съпруга Карла Бруни-Саркози, актьорите Ален Делон и Жерар Депардийо.
Предишнитне му книги пък бяха сред най-препродаваните подаръци по Коледа, заедно с нови видеоигри и мобилни телефони, смятани вече за отживелица заради появата на айПад.
Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас . Роден е на 28 февруари 1956 г. на остров Реюнион, френско владение в Индийски океан. Поради криза в семейството рано е изпратен да живее във Франция при баба си - яростна комунистка, към която той е силно привързан и чиято фамилия по-късно избира за псевдоним.
Учи агрономство, дипломира се в специалността "Екология", но през 1981 г. завършва и Висшето училище за кинематография. Жени се и бързо се развежда, веднага след като му се ражда син. Изпада в депресия, лекува се при психиатри.
Започва да работи като системен администратор в различни сектори на държавната администрация, пише стихове и есета без да бъде забелязан. Повечето издателства отхвърлят текстовете му заради тяхната крайност.
Но през 1994 г., още с първия си роман "Разширяване на пространството за
борба" печели известност, защото поставя под съмнение либералните постижения
на западното общество. Критикува сексуалната свобода, която според него заробва
съвременния човек.
Британският вестник "Сънди телеграф" пише: "Уелбек отново и отново дълбае под обичайната пошлост, за да разкрие неовладяните и твърде неудобни чувства, които често се боим да си признаем. Горчивината му е на разочарован идеалист.
Може и да не се съгласите с Уелбек и неговата безпощадно мрачна картина на обществото и човешката природа. Но романът ще ви накара въпреки всичко да преоцените убежденията си, а именно това е стимулиращото предизвикателство на литературата. Книгата е смела и прекрасна."
Смятан е за основоположник на ново поколение писатели, които обявяват война на безсърдечието на съвременния човек.
Присъждат му наградата "Ноември", но в знак на протест срещу Уелбек нейният основател и спонсор Мишел Денер я закрива.
Романът "Възможност за остров" обхваща всички проблеми на модерната епоха - секти, отношение мъже-жени, страхове и насилие.
В издадения сега от "Факел Експрес" (fakelexpress.com) на български (в превод на Красимир Петров) "Карта и територия" Уелбек подлага на дисекция темите за мизерията и духовната нищета на човешката душа, за обезличаването на понятието артист.
Включва в повествованието реални активни автори като писателите Филип Соларес и Фредерик Бегбеде, за да бъде убедителен при защита на тезите си.
Според рецензента на "Нувел обсерватьор" "Писателят прониква в съвременните артистични среди. Очакването е да избухне бомба, а в действителност избликва фойерверк от хумор, сарказъм и меланхолия."
Уелбек напусна Франция и живее в Ирландия и Испания, най-вероятно и заради крайно критичното си отношение към исляма, когото нарича "глупава и опасна религия".
На български език са издадени "Платформата" (2004), "Възможност за остров" (2006), "Елементарни частици" (2010).
