Вс сто премиера, първата публична прожекция на българския игрален
филм "Миграцията на паламуда" се превърна в протест.
Режисьорът Людмил Тодоров обяви в кино
"Люмиер" снощи, че засега филмът му няма да се разпространява в големите
киносалони в страната заради монополното положение, създадено от техните собственици.
Във филма участва незабравимият Велко Кънев. Изстрадана роля има и актьорът
Христо Мутафчиев, който по време на снимките бе ударен от инсулт, но се възстановява.
Действието в тази съвременна комедия се развива в безводно село, където жителите се редят на опашка, за да
се снабдят с вода от басейна в двора на съсед англичанин. Двама бащи и техните двама синове се борят с живота, за да оцелеят в комични ситуации.
Бащите (Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев) искат да спазарят един
огромен кръст и две икони при свещеника (Велко Кънев) на малко градче край морето. Синовете им (Владимир Зомбори и Никола Стоянов) търсят купувач за римски бюстове и един бюст на Георги Димитров, които са откраднали от цигани... Никой не
стига до никъде, но героите не униват. Смешните им приключения са озвучени от класика, чалга, български и съветски патриотични
песни.
Участват и Гергана Стоянова,
Александър Сано, Анастасия Неделчева, Красимир Доков. Оператор е Рали Ралчев.
Людмил Тодоров е автор на филми, имали сериозен успех сред зрителите - "Любовното
лято на един льохман" (1990), "Бягащи кучета" (1989), "Приятелите на Емилия" (1996), "Емигранти" (2002), "Шивачки" (2007).
Според него двете фирми, които държат 80% от
кинозалите в България, поставят неправомерни финансови условия. Решението му е
вид протест и опит да се даде гласност на конкретната ситуация, пред която са
изправени всички създадели на българско кино.
В отворено писмо до медиите Людмил Тодоров обяснява, че "българските
филми започнаха да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните
чувствително се подобри. В момента те прибират близо 70 процента от приходите
на един филм и оставят 30 процента за неговите разпространители, продуценти,
копродуценти, автори (сценаристи, режисьори, композитори, оператори и актьори)
и не на последно място - отчисления за българската държава, която е финансирала
този филм с парите на данъкоплатците.
След като разпространителите, които често
пъти са сателитни фирми на същите тези киносалони, вземат своя дял, за
създателите на филма и за институциите, които са го финансирали, остават между
5 и 10 процента от приходите...
За да програмират моя филм в една своя зала,
собствениците на киносалони ми поискаха такса от 625 евро без ДДС. С други
думи, аз трябваше да платя общо 30 000 лева такси предварително, за да
бъда въобще допуснат в техните зали."
Две са компаниите с най-много киносалони у нас - "Александра филмс" -
собственик на кината "Арена", и "Синема сити" - собственик на зали в молове в София, Пловдив, Стара Загора и Русе.
Най-големият
разпространител на български филми е компанията "А Плюс Филмс". Неин собственик
е Христо Дерменджиев, който допреди три години е бил шеф в "Александра
филмс".
Сред кинематографистите се говори, че от изнудване се е оплаквал
и Владислав Карамфилов - Влади Въргала. Затова премиерата на филма му "Шменти
Капели" беше в
"Арена Армеец". След това обаче филмът му бе показан и
в салоните на "Арена" и "Синема сити".
Източник:
Стоун Фейс
