Протест вместо филмова премиера

В�с �сто премиера, първата публична прожекция на българския игрален филм "Миграцията на паламуда" се превърна в протест.

Режисьорът Людмил Тодоров обяви в кино "Люмиер" снощи, че засега филмът му няма да се разпространява в големите киносалони в страната заради монополното положение, създадено от техните собственици.

Във филма участва незабравимият Велко Кънев. Изстрадана роля има и актьорът Христо Мутафчиев, който по време на снимките бе ударен от инсулт, но се възстановява.

Действието в тази съвременна комедия се развива в безводно село, където жителите се редят на опашка, за да се снабдят с вода от басейна в двора на съсед англичанин. Двама бащи и техните двама синове се борят с живота, за да оцелеят в комични ситуации.

Бащите (Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев) искат да спазарят един огромен кръст и две икони при свещеника (Велко Кънев) на малко градче край морето. Синовете им (Владимир Зомбори и Никола Стоянов) търсят купувач за римски бюстове и един бюст на Георги Димитров, които са откраднали от цигани... Никой не стига до никъде, но героите не униват. Смешните им приключения са озвучени от класика, чалга, български и съветски патриотични песни.

Участват и Гергана Стоянова, Александър Сано, Анастасия Неделчева, Красимир Доков. Оператор е Рали Ралчев.

Людмил Тодоров е автор на филми, имали сериозен успех сред зрителите - "Любовното лято на един льохман" (1990), "Бягащи кучета" (1989), "Приятелите на Емилия" (1996), "Емигранти" (2002), "Шивачки" (2007).

Според него двете фирми, които държат 80% от кинозалите в България, поставят неправомерни финансови условия. Решението му е вид протест и опит да се даде гласност на конкретната ситуация, пред която са изправени всички създадели на българско кино.

В отворено писмо до медиите Людмил Тодоров обяснява, че "българските филми започнаха да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните чувствително се подобри. В момента те прибират близо 70 процента от приходите на един филм и оставят 30 процента за неговите разпространители, продуценти, копродуценти, автори (сценаристи, режисьори, композитори, оператори и актьори) и не на последно място - отчисления за българската държава, която е финансирала този филм с парите на данъкоплатците.

След като разпространителите, които често пъти са сателитни фирми на същите тези киносалони, вземат своя дял, за създателите на филма и за институциите, които са го финансирали, остават между 5 и 10 процента от приходите...

За да програмират моя филм в една своя зала, собствениците на киносалони ми поискаха такса от 625 евро без ДДС. С други думи, аз трябваше да платя общо 30 000 лева такси предварително, за да бъда въобще допуснат в техните зали."

Две са компаниите с най-много киносалони у нас - "Александра филмс" - собственик на кината "Арена", и "Синема сити" - собственик на зали в молове в София, Пловдив, Стара Загора и Русе.

Най-големият разпространител на български филми е компанията "А Плюс Филмс". Неин собственик е Христо Дерменджиев, който допреди три години е бил шеф в "Александра филмс".

Сред кинематографистите се говори, че от изнудване се е оплаквал и Владислав Карамфилов - Влади Въргала. Затова премиерата на филма му "Шменти Капели" беше в "Арена Армеец". След това обаче филмът му бе показан и в салоните на "Арена" и "Синема сити".