Режисьор, също както през 1967 г. в Театъра на народна армия, е Асен Шопов, съобщава сайтът desebg.com на разследващия журналист Христо Христов.
В ролите репетират само звезди: Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Георги Мамалев, Васил Михайлов, Руси Чанев, Петър Попйорданов, Юлиян Вергов, Марин Янев.
Георги Марков пише пиесата през 1966 г. по своята новела "Санаториумът на д-р Господов", издадена предната година. Действието се развива година преди края на Втората световна война в санаториум за туберкулозно болни в планината, където няколко пациенти се опитват да спасят живота на ранено момиче - партизанка.
Срещу тях са друг болен - бивш фелдфебел, управителят на санаториума и търсещите я жандармеристи.
През 1967 г. идеологическите цензори търпят постановката 13 пъти и я забраняват. Официозът "Работническо дело" в уводна статия я обявява за "чужда на българските зрители".
Несъгласните с това решение актьори и режисьорът Асен Шопов подават оставки. След това обаче ги наказват. Петима от театъра са уволнени, а режисьорът Асен Шопов, актьорът Наум Шопов и жена му, актрисата Невена Симеонова, са изгонени от София за две години. Приютява ги Бургаският театър.
След години, когато вече е избягал от България (заминава през 1969 г. и не се завръща), Георги Марков в "Задочни репортажи за България" пише за съдбата на пиесата си като пример за властващата по това време партийна цензура:
"Известни реплики бяха извадени вън от контекста, тълкуването на други напълно преиначено, разни невинни директни действия получиха зловещ алегоричен смисъл и седемте нещастни туберкулозни герои бяха обявени за българския народ, докато туберкулозата се оказа ни повече, ни по-малко алегория на живота.
...Премиерата премина при празни правителствени ложи. Но на втората вечер в една от ложите се озоваха трима генерали, начело е началник-щаба на армията Семерджиев (ген. Атанас Семерджиев, бъдещ министър на вътрешните работи и вицепрезидент през 1990 г.- бел. ред.). Другите двама бяха Здравко Георгиев и Ангел Цанев.
След около 40-ата минута на представлението в напрегнатата тишина на салона прозвуча силен генералски глас: "Това повече не може да се гледа!" После вратата на ложата се тресна демонстративно и тримата генерали напуснаха, безкрайно възмутени...
Кой взе решението и въз основа на какво, ние никога не разбрахме."
Георги Марков иска лична среща с Тодор Живков и пред него се застъпва за връщането на изгонените в София.
След това пиесата никога не е поставена на българска сцена. Но е играна в Лондон през март 1974 г. под заглавието Let`s Go Under The Rainbow. Режисьор е Стивън Джон Митчел.
Тогава Марков вече живее и работи там.
Източник: desebg.com
Последвайте ни
