Този филм е неповторимо преживяване - и за швейцарци, и за българи - заради неочаквано задълбочения поглед към феномена на българските женски фолклорни хорове и метаморфозите на славата, сполетяла "Мистерията на българските гласове" след промените в българското общество, пише в последния брой на месечното списание "ЛИК" Гергана Фъркова.
Основни герои са виртуозът на пан флейта, румънецът Джордже Замфир и жените от българския хор. Както и Марсел и Кристина Селие - 86-годишният днес колекционер меломан и неговата вярна спътница в живота.
През 70-те и 80-те години на миналия век те откриха за западния свят музикалните съкровища на Балканите, предизвикаха сензация и дадоха модерните измерения на понятието "уърлд мюзик".
Щефан Швитерт се е специализирал в документални филми, които представят музика и музиканти от различни страни. В "Балканска мелодия" той изследва най-поразителното за него в тази музика, която се намира между авангардното и архаичното.
"В основата й наистина е положена невероятна песенна традиция от най-древни времена, която стъпва на уникалните гърлени гласове на жените по селата. Но особеното, което не знаех и което дефакто никой на Запад не знаеше, е фактът, че тази музика до голяма степен е продукт на комунизма", казва авторът на филма.
Той е убеден, че това се дължи на съветската традиция за създаване на женски хорове, която бързо се разпространява след 1944 г.
"Повлиян от нея бил и Филип Кутев, който започва да създава подобни хорове в България. И тъкмо благодарение на държавната политика по онова време за школуването на тези гласове и изобщо поддържането на такива ансамбли, както и на събирането им с млади авангардни композитори, на които е било възлагано да правят аранжиментите на песните за тези хорове, се стига до възникването на музиката, от която се възхищаваме днес.
Тя се оказва не просто някаква съхранена народна музика - за мен като режисьор тъкмо това беше най-интересното, което ме плени и провокира да направя този филм", казва Швитерт.
Според него "от една страна, случващото се, експлоатирането на фолклора по време на комунизма може да се критикува, тъй като той се използва като пропагандно средство или заместител на религиозната вяра например, както и прекаленото му театрализиране, от което в крайна сметка музиката в значителна степен се е отдалечила от корените си и е загубила автентичността си".
"Но от друга страна, тъкмо при комунизма благодарение на държавната политика за подпомагане на фолклора и привличането на изявени талантливи музиканти и преподаватели от Консерваторията тази музика изживява своя разцвет, уникален бум, какъвто на Запад не е имало.
Фолклорната музика на Запад е била обект на подигравки, особено след епохата на националсоциализма никой не е смеел да се докосне до фолклор, тази тема е събуждала страх", обяснява той.
Кинематографистът напомня, че Марсел Сеалие притежава абсолютен слух и има дарбата да отсява, да селектира, да откроява най-въздействащото сред цялото разнообразие. Той открива най-доброто от неимоверно богатия музикален спектър в България, Румъния, Албания и навсякъде, където е бил.
Швитерт е забелязал и го показва във филма, че едновремешните музиканти днес като цяло са доста потиснати, тъй като тяхната музика вече не се търси:
"След падането на комунизма хората започнаха да купуват най-напред западна музика, после навлезе и се наложи масовата фолк музика с влияния от Турция, която силно се отдалечи от чистите форми на народната. Днес за тях времената са трудни. Преди всичко някога те са печелели доста добре, били са назначени на държавна работа, били си на върха на славата, залите са били пълни, пътували са по света... днес всичко това го няма."
Швитерт подчертава в интервюто, че си е сътрудничил отлично с копродуцентите от българска страна компанията "Агитпроп".
"Балканска мелодия" е номиниран за швейцарските филмови награди "Кварц" като най-добър документален филм и вече се разпространява в кината в Швейцария.
Източник: bta.bg/bg/mags/lik
Последвайте ни
