Преди повече от 100 години, след премиерата през 1905-а, операта била играна над 1000 пъти за една година в цяла Германия. Тя не слиза от афиша на световните оперни театри до днес, но у нас е била представяна само в концертен вариант.
Нещо твърде несправедливо, като се знае, че
за изпълнителка на ролята на Саломе на всички времена е обявена българка
- Люба Велич (1913-1994), знаменитата солистка на Виенската опера.
Друга българка - Анна Томова-Синтова - е призната за една от най-добрите интерпретаторки в света на Рихард Щраус. През май тя беше в София по покана на директора на Националната опера проф. Пламен Карталов, за да работи с певците върху вокалната интерпретация на различните роли и най-вече с изпълнителката на Саломе Цветана Бандаловска.
Анна Томова-Синтова остана във възторг от младите в Софийския оперен театър. Преди да си тръгне тя заяви, че се ражда една нова Саломе и тя е отново българка - Цветана Бандаловска.
В „Саломе" Рихард Щраус използвал без редакции яркия поетичен текст на Оскар Уайлд и от срещата на двама велики творци се родило едно от най-ярките произведения на музикалния театър на 20-и век.
Декадентското произведение на Уайлд
възбуждало противоречиви реакции в Европа. Представянето му в Англия било възпрепятствано заради забраната да се поставят на сцена пиеси с библейски теми.
То обаче било много подходящо за либрето и Рихард Щраус създал опера, потопена в кръв, любов, невъздържан копнеж, непоносима болка и обида от несподелената любов на Саломе към Йоан Кръстител.
В яростта си отблъснатата принцеса пожелава екзекуцията на пророка. Когато получава главата му, тя оплаква огромната загуба и стига до познанието за съдбовното значение на любовта.
По заповед на юдейския цар Ирод, Саломе също е екзекутирана, но като че ли още с убийството на пророка, тя осъзнава, че се изпълнява и нейната собствена присъда.
Заради библейските корени, заради срещата на любовта към Бога и човешката любов, операта излиза извън сюжетните си рамки и се превръща в един въпрос, в едно голямо тайнство на битието.
Една от забележителните сцени в спектакъла е
Танцът на Саломе със седемте воала.
Това е централният драматургичен акцент в операта и той не се изпълнява от балерина. Танцува изпълнителката на ролята на Саломе. Времетраенето на чистата музика е 9 минути - време, в което се редуват грация, сложни хореографски стъпки, съблазън и еротика, защото воалите падат един след друг...
На сцената на Националната опера постановката е дело на международен екип.
Режисьор е Ребека Шайнер от Германия. Стремежът й е да избегне общоприетия подход към шокиращо представяне на библейската драма, тя търси най-разбираемото поднасяне на историята към публиката.
Според режисьорката поведението на Саломе е ясно предопределено от нейната фамилна обремененост. Нейният сложен образ е аргументирано изведен с цялостната концепция. Сценичната трактовка дава свобода на изказа, така че да не се отвлича вниманието от драматизма на музикалната партитура.
Всеки в залата сам за себе си ще реши Саломе убийца ли е или жертва.
Художници на декора са Марион и Патрик Майсано от Швейцария. Те използват символи: на цветовете, религията и света в унисон с режисурата. Избрана е пестелива сценография за сметка на ярки костюми и сценични и светлинни ефекти, залага се на силна театралност и психологическо въздействие.
Художник на костюмите е българката Мариела Гемишева. Популярната дизайнерка представя на публиката своята нова колекция "Саломе" - костюмите в спектакъла са от скъпи ефирни платове в ярки контрастни цветове, замислени и решени като уникална модна колекция.
Според предварителните очаквания в Националната опера певческият състав е изключителен.
Освен Цветана Бандаловска в ролята на Саломе е и италианката Франческа Патане, която е участвала в няколко постановки на операта европейски оперни сцени.
В ролята на Ирод е известният гръцки тенор Анжело Симос, който през 2000 г. партнира на Анна Томова-Синтова в концертното изпълнение на „Саломе" в Софийската опера.
Иван Консулов, живеещ от 30 години в Щвейцария, изявяващ се по световните сцени, и Бисер Георгиев са в ролята на Йоан Кръстител, а Андреана Николова е Иродиада.
Голямо събитие е завръщането на Емил Табаков на диригентския пулт в операта. Изпълнява се мечтата на диригента в България да скъсим 100-годишното закъснение, с което идват новите автори, открити отдавна от света.
Проектът се осъществява с подкрепата на Асоциация "Централен и Източноевропейски музикален театър" (CEEMT), създадена през 2004 г. с подкрепата на Дойчебанк и със съдействието на Австрийския държавен секретариат за изкуства и медии.
Премиерата е в събота, 19 юни, а следващите представления са на 23, 25 и 30 юни.
Последвайте ни
