Марио Варгас Льоса е перуански писател, един от водещите латиноамерикански романисти, политик и защитник на гражданските права и свободи. През 2010 г. той заслужи Нобеловата награда "за картографията на структурите на властта, за неговите ярки образи на съпротива, бунт и поражение на индивида".
Писателят пристига в София със съдействието на посолството на Испания, на Института "Сервантес" и издателствата "Колибри" и "Хермес".
Предложението за удостояване на световноизвестния перуанец с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии.
Церемонията ще се състои на 17 май 2013 г. в 17.30 часа в Аулата на Софийския университет. В четвъртък, 16 май, Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет организира международен симпозиум на тема: "Марио Варгас Льоса. Картографии на любовта и властта".
В събота, 18 май от 11 ч. в 65-та аудитория на Софийския университет читателите ще имат възможност да разговарят с Марио Варгас Льоса и с испанския писател Хуан Хосе Армас Марсело, който е директор на катедрата "Марио Варгас Льоса" към фондацията "Виртуална библиотека Мигел де Сервантес".
Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Прекарва детството си със своята майка в Боливия, където учи в колеж. Баща му го пратил във Военна академия, но той започва да работи като журналист, а завършва литература в Националния университет "Сан Маркос" в Лима.
През 1959 г. в Испания подготвя докторска дисертация в университет в Мадрид. Широко известен става с романа "Градът и кучетата" (La Ciudad y los Perros, 1962) и е обявен за един от изявените автори в латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.
През 80-те години на миналия век Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм. През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу, но губи срещу Алберто Фухимори, който сега излежава в затвора 25-годишна присъда затвор заради организираните от него избивания на политическите му противници. От 1993 г. Льоса е с испанско гражданство.
Автор е на 17 романа, преведени и издадени в целия свят, някои и екранизирани.
Женил се е два пъти - през 1955 г. за 13 години по-възрастната Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, а през 1965 г. - за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца.
На български език са издадени много негови романи: "Зелената къща" (1973), "Градът и кучетата" (1980), "Панталеоне и посетителките" (1981), "Разговор в "катедралата" (1985), "Възхвала на мащехата" (1992), "Празникът на козела" (2004), "Раят зад другия ъгъл" (2005), "Леля Хулия и писачът" (1981, 2006), "Лудориите на лошото момиче" (2007) и др.
Последвайте ни
