Показани са най-значителните творби на големия български художник - портрети, рисунки, икони, репродукции на стенописи.
Захари Зограф е роден в Самоков и се учи на иконопис от баща си Христо Димитров и от по-големия си брат Димитър Зограф. Бащата е основателят на Самоковската школа и по разкази, които се потвърждават от стила на иконите му, е учил на Атон.
За краткия си живот Захари Зограф рисува икони из цяла България.
Голямото му дело са стенописите в най-големите български манастири - Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски.
Рисува автопортрета си редом до светците и не забравя да се подпише. Създава българската светска живопис. Приносът му за издигане на националното самосъзнание е изключителен.
Най-ранните известни работи на Захари Зограф са от 1830 и 1831 г. Младежът е подписвал и датирал иконите, като е отбелязвал, че е българин от Самоков.
През 1835 г. се установява в Пловдив и от тогава са най-ранните му писма от продължилата 18 години кореспонденция с неговия духовен баща Неофит Рилски, който остава близък приятел на художника до края на живота му.
Рисува икони за църкви в Пловдив, където негови покровители и ценители са богатите Чалъковци от Копривщица. Чрез тях през 1837 г. получава поръчка за икони в църквата "Св. Богородица" в Копривщица.
Те разкриват неговия не само изключителен талант, но и широките му интереси и характерните черти на стила му от тези години - барокова пищност и прецизен детайл в орнамента, интерес към портрета, пейзажа, голото тяло, античните руини, съвременната архитектура.
През 1838 рисува в Копривщица първия си кавалетен маслен портрет от натура - на Неофит Рилски,
най-ранният светски портрет в българското изкуство.
Копривщенските икони му донасят слава и през следващите години е отрупан с поръчки. През 1838 г. изпълнява първите си стенописи - в аязмото на църквата "Св. Богородица Рибна" в Асеновград и обсъжда с Неофит Рилски възможността да учи в Академията в Санкт Петербург като настоява, че е най-големият художник на Балканите.
Важно събитие, което променя живота и изкуството на Захари Зограф са уроците, които взема от пътуващи френски художници в Пловдив през 1838/1839 г. Този контакт дава тласък на неговите опити в светското изкуство.
От това време са етюдите на художника, неговите първи автопортрети, голите тела. Тогава художникът получава и първата от големите си стенописни поръчки - църквата "Св. Никола" в Бачковския манастир, където работи през 1840 и разкрива съвършено нов поход към традиционната църковна стенопис.
Там за първи път Захари Зограф представя една от най-емблематичните си жанрови композиции със социален подтекст, която му завоюва голяма известност - група пловдивски чорбаджии и кокони като грешници в "Страшния съд", нагиздени в съвременни костюми, пише в представянето на изложбата Доротея Соколова.
През 1841 г. Захари Зограф взема важното решение да се ожени за годеницата си Катерина и да се установи в Самоков. Вероятно тогава рисува акварелния портрет на "кокона Катеринка" (също в НХГ ).
През следващата 1841 отново е в Бачковския манастир и рисува другите си композиции - „Притча за богатия и бедния Лазар", "Смъртта на богаташа" с подчертано социално-критичен тон, в ясен образен език и със забележителни женски образи.
Следващият шедьовър на Захари Зограф са стенописите в Рилския манастир (1844/45). Художникът получава най-важната част от поръчката и Неофит Рилски отделя в своето "Описание на Рилския манастир" специално място на неговите куполи:
"Като влази некой перви път в церквата... като гледа много време ненаситно оная красота, която не видвал нигде... не усеща да си наведе главата надолу, така го омагьосва това прекрасно и многопестро изображение церковно".
Още по-добре личи бароковият принцип на декорация в Троянския манастир, където Захари Зограф работи през 1847/48 г.
За първи път тук Захари Зограф изработва
композицията със светите братя просветители Кирил и Методий,
придържащи свитък с азбуката, която навред в България се използва и днес.
След това се заема със стенописите на Преображенския манастир (1849), където рисува обширния цикъл "Апокалипсис" и въвежда образа на една красавица, олицетворяваща Вавилонската блудница. Там прави и знаменитото "Колело на живота", стенопис, който разполага на видно място на външната стена на църквата.
В Националната галерия се пази графичният архив на бащата на Захари Зограф, откупен за Националната галерия през 1939 от наследниците заедно с "Автопортрет", най-високо платената живописна творба в колекцията на Галерията.
Там е и най- ранната, най-голямата и най-значителната в България сбирка европейски гравюри - близо 1000 листа, в албуми и отделни екземпляри от XVI - XVIII век - типична художническа образователна сбирка. Но най-ценното в графичния архив на Захари Зограф са неговите собствени рисунки.
Захари Зограф умира едва 43-годишен по време на епидемия от тиф в Самоков.
От неговите четирима синове един само, Христо, продължава занаята като помощник на Никола Образописов.
Изложбата ще продължи до края на януари 2011г.
От 18 до 20 ноември ще се състои международна научна конференция "Захарий Зограф и неговото време". В рамките на проекта на Института за изследване на изкуствата са предвидени концерт на хор "Йоан Кукузел" и представяне на книгата "Стенописите на Захарий Зограф във Великата лавра "Св. Атанасий" на Света гора" от проф. Михаил Енев.
