Кой е Любомир Христов - носителят на "Оскар"

Б�г �гарският художник-аниматор Любомир Христов е в екипите на двата най-отличени филма на завършилата тази нощ 85-та церемония по връчването на „Оскар” – наградите на Американската академия за кинематографично изкуство и наука в Холивуд (oscar.go.com).

(фотогалерия от церемонията)

Неговата фирма Christov Effects and Design, Inc (christovfx.com) е сред подизпълнителите на ефекти в "Арго" и "Животът на Пи".

Любомир Христов е 52-годишен, завършил е „Анимационна режисура” в НАТФИЗ в първия клас на проф. Тодор Динов (1919-2004). До 1990 г. е режисьор-аниматор и художник-постановчик в Студията за анимационни филми „София” в киноцентъра в Бояна. Тогава след конкурс заминава за Англия, работи за британска фирма като художник-постановчик и дизайнер на визуални ефекти на филми като “Армагедон”, “Мисия невъзможна” - 1 и 2, “Отмъстителите” и др.

По-късно в Лос Анджелис се включва в екипите на филми като “X-Men 2”, “Шестият ден”, “Машина на времето”, “Червеният дракон”, “Мумията”, “13 дни”. През 2003 г. основава своя компания за визуални ефекти. Сред филмите, по които е работил, са “Матрицата” - 2 и 3, “Г-н и г-жа Смит”, “Подмяната”, “Карибски пирати”, “300”, “Аватар”, "Зеленият фенер", "Облакът атлас", "Куршум в главата" и др.

Когато намери свободно време, Любомир Христов рисува особена живопис. През декември миналата година заедно с художничката Ралица Стоева подредиха в столичната галерия „Средец” изложбата „Вибрации от два свята”.

Ето какво разказва българинът: „През 1990 г., вече 30-годишен, знаех, че имам виждания, които в България невинаги съвпадаха с общото мнение. Компютърната анимация беше нов начин да се изразяват идеи, докато широко разпространеното мнение в България беше, че художник и техник са несъчетаеми неща. Всички смятаха, че заниманията с компютърна анимация са чисто технологични и няма нищо общо с художественото и творческото.

Бях изключително отворен и едновременно с това самотен в идеите си. Иначе винаги има културен шок, все пак говорим за съвсем различна естетика. Като за това може да се даде пример не само с човек, който отива от България в Англия, но и такъв, който от Англия отива в САЩ, тъй като разликата е огромна дори в начина на общуване.

Винаги съм искал да бъда гражданин на света, тъй като не смятам, че има голяма разлика между хората. Далеч повече възможности имаме да намерим общ език в купона и приятните моменти, отколкото да се делим с граници и религиозни различия…

Работата си Любомир Христов описва така: „Ние сме студио, което се занимава с подготовки, концепции, дизайн, произвеждане на определен пакет от сцени. Те се измислят преди да започнат снимките, а след това се влиза в снимачния период. Понякога посещавам снимачната площадка, но по-скоро, за да инспектирам дали всичко е добре чисто технически, за да сме сигурни в най-правилното заснемане.

В моя конкретен случай мога да кажа, че имам голяма свобода в предпродукцията, тъй като от мен се изисква такава. Да извадя абсолютно всякакви идеи на масата и правя по 10-15 варианта, обяснявам кое как може да се промени. В следващия етап вече всеки различен ход може да струва стотици хиляди и там няма място за импровизации, и работата е като в казармата. В постпродукцията е по същия начин, заради това обичам да работя в началото на целия процес.”

И за работата си в „Животът на Пи”: „Анг Ли е изключително интелигентен режисьор. С него съм се виждал само един път, после общувахме по „Скайп”. Срещнахме се по време на една прожекция на заснет материал в съвсем начална фаза. За разлика от много други, той се отнася с изключително уважение към всички, които работят с него. А по филм от тази категория, който е финансиран със стотици милиони, се трудят страшно много хора от цял свят.

А обикновено рисувам ефекти за филми, които дори не знам в кой жанр са и имат измислено заглавие или код, за да се прикрие изтичането на истинското по интернет. Често ми дават един или два листа от сценария, за да си представя сцената, а после се доуточнява според желанията на режисьорите.”

Българският художник издава, че тигърът в „Животът на Пи” е анимация. „Няма истински тигър и това не е каприз – просто тези животни имат характер. Също така е много трудно да се снима във вода, а това не може да се улесни с каквито и да било големи бюджети. Заради това океанът, където се развива две трети от действието, до голяма степен е направен на компютър.

В "Арго" пък на екипа му е било възложено да представи как е изглеждал Лос Анджелис в края на 70-те години на миналия век. "Хората не си дават сметка колко са се променили нещата от тогава. Консултирахме се с архитекти, за да създадем тази визия", казва той.