Дали може да се повтори, да се покаже чрез изкуство онзи момент, в който противоположностите се срещат в хармония?
Това e темата, по която са работили петнадесетте различни по националност, култура, език, пол, възраст и изразни средства творци, представени в изложбата "Противоположни заедно".
Творбите им ще бъдат изложени до 26 май в галерия "УниКредит Студио" на ул. "Княз Александър Батенберг 1" и в галерия "Индустриална 11".
"Има парадокси, които могат истински да ни впечатлят и други, с които се сблъскваме ежедневно и някак не забелязваме, дори често ги приемамe за нормални. Като започнем от Ориенталския Европеец, съчетанието на биологично и машинно, преминем през илюзорните представи за действителността и стигнем до черното и бялото, светлото и тъмното, лекото и тежкото, реалното и нереалното", споделя кураторът Зорà Романска.
"Животът е пълен с парадоксални съчетания на елементи, които на пръв поглед не би трябвало да са заедно. Защото ако не съществува едното, няма как да оценим другото", допълва тя.
Сред творбите е видеоинсталацията "Портали между същностите" на Анна Цоловска. Тя разглежда "симбиозата" между микро и макро обектите в един организъм и съсъществуването на организъм и личност, на соматично и психично, на телесно и духовно.
Авторката показва как абсолютно различните закони, отнасящи се до атомното ниво на организация на един жив материален обект, не се конфронтират със законите, описващи клетъчното и организмичното подреждане на обекта.
Десислава Янева експериментира в творбите си светлината като тълкувател на формите с неясни очертания в пространството. Пробудените сетива разчитат знаци и закодирани послания. Елементите се преплитат и наслагват едни върху други.
Представени са и скулптурите на италианския посланик в България Стефано Бенацо, изразяващи представата му за двойнственост в изкуството и в живота. Според него не съществува нито фигура, нито образ, нито обект или идея, но винаги има обратна концепция.
Андрес Давид Каррара пък развива идеята за противоположностите чрез играта на шах, която използва като метафора. Повтаря шахматната тема в поредица от картини, които се нареждат като филмови кадри, с което засилва внушението за неизбежния драматичен край.
Изобразяването на тези бойни полета без победител цели да предизвика у зрителя контрастния образ, който е довел до този катастрофален край. Там, където не съществуват победители, където всяка опозиция между противоположните квадрати се разрешава с взаимно поражение.
криза, която тихо расте" />
