"Вя яка година по същото
време" е заглавието на великолепно любовно приключение, което предлага на
зрителите Малък градски театър "Зад канала" (theatreoffthechannel.org).
В продължение на седем години -
от 1982-ра до 1989-та на същата сцена (тогава театър "София") Анета Сотирова и
Тодор Колев с неизменен огромен успех играеха първата част на този спектакъл - "Догодина
по същото време" от Бърнард Слейд (hollywood.com)
Беше една рядка за онова време птица на българските сцени -
без идеология, без патос и агитация, без соцреализъм или разобличаване на капитализма - просто една любовна
история. Сега някои медии пишат, че е била скандална постановка. В някакъв
смисъл скандален беше фактът, че се игра толкова дълго време, винаги пред
препълнен салон и въодушевена благодарна публика.
Какво толкова се случваше на сцената? Счетоводителят Джордж и домакинята Дорис един път се засичат в
някакъв хотел, прекарват красива любовна нощ и историята им започва. В продължение на 25 години се срещат на
същото място всяка година, за да прекарат заедно уикенда...
"Пиеса, която
вълнува. За мен това е много важно - че хората се смеят и плачат", казва
Тодор Колев.
А Анета Сотирова очарователно признава: "Като поднасяме кутия бонбони, ни се иска да е
опакована красиво. Да развържем, панделката, да махнем целофана, след това да
извадим шоколадовия бонбон, да обелим златото, с което е обвит, после да го
пъхнем в устата на зрителя. И след като той усети вкуса, да му кажем: ето, ти
вече знаеш какъв е този бонбон."
В онези години притеснение и за
театъра, и за актьорите беше пълната неизвестност - кой е авторът, какъв е?
Информация нямаше, текстът беше попаднал случайно в България, някой го беше
превел... Нямаше интернет, нямаше Google, нямаше проблеми, животът
беше съвършено различен.
И ето че сега, 20 години след последното
представление, режисьорът Андрей Аврамов намерил продължението, написано от
Бърнард Слейд през 1996 г. Слейд се оказва канадец, някогашен актьор, автор с
поредица театрални и телевизионни успехи.
Във втората пиеса, Дорис и Джордж
разказват последните 17 години от живота си. Все в същия хотел и все страшно
близки - и приятели, и любовници - те се разголват и в буквалиня, и в
метафоричния смисъл, за да си кажат всичко - и доброто, и лошото.
Навремето връзката, както и да я
погледнехме, си беше чисто прелюбодейство, а любовниците - обзети от страст, но и постигащи страхотна близост,
каквато не се случва всеки ден. И не на всеки.
Сега, в новата пиеса, те са минали шейсетте. Чувствата обаче са все така свежи,
макар внуците, които всеки от тях има, да са постоянна тема.
В срещите им се появяват и изневяра, и прошка, и ужас от
смъртоносна болест. За да стигнат до един - в крайна сметка прекрасен и логичен финал -
родени са един за друг. И изненадата - накрая се оженват.
Режисьорът Андрей Аврамов с право разчита на някогашните актьори - те са жизнени,
макар и помъдрели, чувството им за хумор не е трепнало от тогава, а Анета
Сотирова е по-секси от когато и да било.
Сценографията е на Невена Белева, а музиката - на Живко Петров. Песента,
разбира се, изпълнява не някой друг, а Белослава - дъщерята на Анета.
Бърнард Слейд пише "Догодина по същото време" (Same Time, Next Year) през 1975. Дебютът му като драматург е обявен за "най-забавната
и най-романтична драма на столетието". На Бродуей се играе 1453 пъти с Елън
Бърстин (ellenburstyn.net), която с ролята си печели награда "Тони", и Чарлз Гродин. Преведена е на 40 езика.
Екранизирана е през 1978 г. пак с Елън Бърстин, но с партньор Алън Алда. Филмът
има 4 номинации за "Оскар". От 1996 г. до днес продължението (Same Time, Another Year) се играе из целия свят.
Източник:
netinfo
