Чалгата - за едни омразна и нетърпима, за други радост и житейски идеал - е станала част, при това, неотделима част, от ежедневието на България.
Изложбата „Изкушението Чалга" представя реакциите на съвременни български художници към този „мощен културен феномен", както го определят кураторите Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова.
Според тях чалгата присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години. „Свидетели и участници сме в сложен процес, в който един маргинален и подтиснат музикален жанр се превърна в печеливша индустрия, в утвърдена ценностна система и стил на живот", се казва в представянето на изложбата, която ще бъде отворена от 1 май в Софийската градска художествена галерия.
За организаторите и авторите чалгата е „ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна (позната още като „етнопоп" и „попфолк") - вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него".
В нейното развитие откровено са възпети характерните особености на родния манталитет. Еуфорията, пропита с любов и сълзи стимулира една постсоциалистическа балканска сексуална революция, загърби норми и предразсъдъци.За мнозина сериозни автори чалгата е благодатен материал за съвременното изкуство.
Проектът „Изкушението Чалга" сваля тежката преграда между "чалга" и "култура".
Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места - всичко, което я превърна в толкова важен социален фактор, казват Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова.
Всеки от участниците в проекта е намерил по нещо в чалгата, което го е развълнувало, потресло, трогнало, смутило, зарадвало и най-вече нещо, което го е изкушило дотолкова, че да го превърне в изкуство.
В селекцията са първите привлечени от чалгата артисти, в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков/Георги Богданов, Аделина Попнеделева.
Пищната визия и силните преживявания провокират в следващите години още утвърдени автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев, художници, които са познати повече по света, отколкото в България - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу, както и съвсем младите Боряна Венциславова, Светозара Александрова, Станимир Генов, Викенти Комитски, Орлин Неделчев.
Специално участие има DJ Joro-Boro от българския бар в Ню Йорк, главен герой във видеото на Даниела Костова.
Важна част от експозицията е хронология на чалга културата в България, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Тя е изготвена от д-р Венцислав Стефанов от Института по изкуствознание към БАН, автор на първото монографично изследване на чалгата „Етнопопбумът" (София, 2001). Дългогодишните му проучвания в областта на етномузиката, както и богатата му колекция от уникални артефакти, свързани с героите на тази култура, допринасят за по-пълноценното осмисляне на произведенията в изложбата.
Проектът е на „Алтера" - Фондация „Изкуство -- Дела и документи" с финансовата подкрепа на Столичната община.
Откриването е на 30 април от 18 ч., а изложбата ще бъде отворена през целия месец май.
