П родукцията „Хамлет“, с която лондонският театър „Глобус“ тръгна по света в годината на Шекспир, се вписа съвършено в темата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ (1-11 юни): „Театър и общество: отново за хуманността“.
Това беше четиринайсетата спирка на 12 267-ия км от световното турне на лондонския театър „Глобус“ около света. Globe to Globe е дръзко и невиждано досега начинание, заело се да доказва в буквален смисъл известната фраза на Шекспир, че целият свят е сцена. С убедеността, че сътвореното от Барда е непреходно и универсално достъпно. А гласът на Хамлет може да бъде чут и разбран от всекиго. Днес, когато се навършват 450 години от рождението на драматурга, прозрял сложната същност на човешката природа.
Съвременният театър „Глобус“ на южния бряг на Темза в Лондон, наследник и продължител на традициите на Шекспировия театър, е модерна реконструкция (открит е през 1997 г.) на историческата сграда от елизабетинската епоха (построена през 1599 г., напълно опожарена през 1613 г. ведно с Шекспировите ръкописи и само закратко възстановена след това). Благодарение на съществуващи документи и свидетелства е постигната възможно най-голяма точност с оригинала, наложило се само леко отместване (с 230 м) поради разширяване на речното корито.
Премиерата на новата продукция на „Хамлет“ се състоя в театър „Глобус“ тази пролет на 23 април, датата, приемана за рождена на автора, чийто живот до днес крие доста неизвестни.
23 април 2014 г. е отправната точка на световното турне, което ще продължи две години, за да завърши на 23 април 2016 г., когато ще се честват 400 години от смъртта на Шекспир.
След като бе показана няколко пъти в Англия, продукцията отпътува с шхуна за първия си пристан Амстердам. Така бе поставено началото на дългото й пътешестване с какви ли не превозни средства: велосипед, автобус, джип, влак, кораб...
„Хамлет“ ще странства по седемте континента, спирайки във всички страни на земното кълбо, за да разнася Шекспировото слово до всякакви публики, до хора с различна култура и в нееднаква, нерядко сложна политическа ситуация. За някои това ще бъде първа среща с Барда. Срещата ще се състои на какви ли не места - под открито небе, по плажове и в паркове, сред ацтекски руини и в древни амфитеатри, в дворци и театри...
Както обяснява Доминик Дромгул, художествен директор на днешния „Глобус“, така се продължава една първородна мисия: тези пиеси не са писани, за да си стоят в Лондон. Духът на пътешествието и споделянето на истории пред нова публика винаги са били важни в работата на Шекспир.
Режисьорите Доминик Дромгул и Бил Бъкхърст са подготвили една стегната, динамична продукция на „Хамлет“, покоряваща с непосредствеността, енергията и младостта на изпълнителите, вдъхновени да установяват диалог с всяка публика.
Във Варна видяхме театър, какъвто се е играел в елизабетинската епоха, чухме Шекспировото слово, отправено директно сякаш към всекиго от нас, незамъглено от грандиозни режисьорски виждания,сложни сценографски построения и специални ефекти, незаглушено от шумотевици и декламации. Актьорите събеседваха с нас, говореха като обикновени хора, каквото било и изискването на Шекспир. Стилът им на игра откроява безподобната гъвкавост на Шекспировия стих. Една акустична версия, с песни и ренесансова музика, изпълнявана на различни инструменти, наред с авторски композиции, създадени за спектакъла.
Една преносима версия, която се играе без декор и залага всичко върху словото и актьора. Целият реквизит са няколкото сандъци-куфари, които „изсипват“ костюмите и червената завеса, провисена на опънато през сцената въже, от чието прибиране и разгръщане, навиване и развиване се извличат впечатляващи ефекти.
В разговора, на който бяха поканени зрителите след варненското представлението, актьорите говореха за радостта да произнасят Шекспировите думи, за щастието да вкусват този много красив език. Обясняваха колко важна е била самата сграда за Шекспировия театър „Глобус“, тъй като голяма част от публиката там стои права около сцената и актьорите могат да адресират думите си към отделния човек. Монолозите не се рецитират, а се говорят на някого. Въпросите не се задават във въздуха, а към публиката.
Самата сграда, позволяваща такава близост, им предоставила ключа към Шекспировия театър: директно и интимно общуване с публиката. Извън тази сграда се опитват да постигат подобен контакт, като оставят светлините в залата включени. И наистина, нямаше специално осветление на сцената, но в залата беше светло по време на представлението, та да ни виждат и да разговарят с нас, зрителите.
Тръгналата да пътешества трупа е от шестнайсет вдъхновени мъже и жени, дванайсет актьори и сценичен екип от четирима. Актьорите са избирани с кастинг специално за тази продукция, събрани са от различни места, за да бъдат заедно в продължение на две години.
Така се е получил пъзелът на компанията, обяснява един от тях. На мен ми прилича повече на кубчето на Рубик, когато разбирам, че всички се въртят в ролите, получават се различни комбинации, които едва ли биха се изчерпали до края на гастрола. Има по трима актьори, които играят Полоний, Клавдий, Офелия. За Хамлет са двама: Лади Емерува е с нигерийски корени, а Наим Хайат, млад пакистанец от Източен Лондон, когото гледахме във Варна, изненадващо за зрялото му изпълнение се оказа дебютант – това е първата му роля след завършване на театралното училище. Прегърнал я с отворено съзнание и открити сетива към изключителното пътуване, което Хамлет преживява като човек.
Гастролът на „Глобус“ по света несъмнено ще се превърне и за участниците в изключително пътуване, преживяване и израстване.
В противоположния край на спектъра Международният театрален фестивал „Варненско лято“ предложи, само месец след премиерата на сцената на Британския национален театър, запис (по проекта NT Live) на мащабния нов свръхмодерен прочит (пренесен в наше време, в тоталитарна държава) на режисьора Сам Мендес на друга от великите трагедии на Шекспир. „Крал Лир“ с внушителния с таланта си актьор Саймън Ръсел Бийл (иначе с вид на добродушно старче, обръснало си главата, за да поприкрие приликата си с Дядо Коледа).
