В а ационалната художествена галерия тези дни, и до края на септември, е подредена изложба на почти неизвестната изключителна художничка Бистра Винарова (1890-1977).
Националния музей на българското изобразително изкуство и Държавна агенция „Архиви“ под патронажа на Министерството на културата са организирали първата голяма изложба на художничката, наречена „Богатството на българските архиви. Изкуството на Бистра Винарова”.
Тя е родена на в София в семейството на генерал Върбан Винаров - флигел-адютант
на княз Александър и на княз Фердинанд, участник в Сръбско-българската война, началник на Военното училище.
Учи живопис при известната Елисавета Консулова-Вазова. През 1906 г. семейството се мести във Виена, а след смъртта на баща си през 1908 г. изключително красивата Бистра Винарова заминава за Германия и следва живопис в Дрезден. Постепенно тя печели авторитет сред европейския авангард и влиза в кръга на художниците експресионисти като Ото Дикс, Оскар Кокошка, българите Бенчо Обрешков, Жорж Папазов и др.
Специализира графика във Виена, а през 1923 г. се омъжва за журналиста, дипломат и историограф Симеон Радев, автора на "Строителите на съвременна България". Техен син е писателят и журналист Траян Радев (1929-2010).
Когато през същата година художничката открива самостоятелна изложба във Виена, рецензия публикува вече мноого известният гръцки писател Никос Казандзакис, който изтъква големия ѝ талант.
От показаните сега в софийската изложба писма от нейния личен архив може да се съди, че Казандзкис е бил безумно влюбен в българската художничка. В десетките му писма се лее любов, но и отчаяние заради липсата на внимание.
Райнер Мария Рилке пък й посветил любовни стихове, които Гео Милев превел и публикувал в списанието си "Везни".
До 1940 г. заради дипломатическата кариера на Симеон Радев, семейството живее в Турция, Франция, Англия, Швейцария, Белгия, САЩ.
Сега в София са изложени 200 живописни творби на Бистра Винарова – масла, графики, акварели, рисунки, гравюри върху дърво, създадени между 1915 и 1963 г. На изложбата могат да се видят документи на Бистра Винарова, лична кореспонденция, портрети на Симеон Радев, автопортрет, творби, показвани на изложби в Германия, Русия, Австрия.
Специалистите и на времето и днес единодушно определят Бистра Винарова за една от най–талантливите европейски експресионистки. Нейни творби се свързват също с теченията кубизъм и абстракционизъм.
След 9 септември 1944 г. Симеон Радев е уволнен от външно министерство и пенсиониран. Забранено му е да се занимава с политическа и обществена дейност. Пише спомени, които продава за нищожни суми на Българската академия на науките, на която пък е наредено да не ги издава. Семейството изнемогва в мизерия.
Бистра Винарова е отстранена от художествения живот, рядко я допускат да участва в изложби, връчват и два орденапри кръгли годишнини, но тя умира забравена през 1977 г., единадесет години след съпруга си.
В нито една българска галерия няма нейни произведения. Тези 200 картини, показани сега, са дарени от покойния й син Траян.
Източник:
Архив на Vesti.bg
