Гладни ли сте за зрелища?

След сагата "Здрач", на голям екран се появи нова продукция в сегмента Young Adults, която се превърна в събитие - "Игрите на глада".

Първата част от поредицата по книгите на Сюзан Колинс дебютира под №1 в боксофиса на Щатите, продавайки билети за повече от 152 млн. долара.

Това го прави най-успешно дебютиралия филм в историята на киното, който не е продължение на поредица (само "Черният рицар" – вторият филм от трилогията на Кристофър Нолан е имал по-успешен дебют).

Критиците също не останаха безразлични – повечето оцениха високо продукцията, давайки ласкави отзиви за режисьора, сценографа и актьорския състав.

Филмът ни изпраща в Панем, държава от бъдещето, изградена след катаклизъм и революция.

В антиутопичното общество съществува традиция, според която младежи и девойки в знак на вечен мир между 12-те окръга и държавата, са изпращани на лотариен принцип в "Игрите на глада" – зрелище, излъчвано на живо по телевизията.

Играта е на живот и смърт и от всички 24 участници, жив остава само победителят.

Главните герои са двойка от 12-ти окръг – момичето доброволно заема мястото на сестра си като участник в кървавото шоу, а момчето иска да се докаже и приема жребия с достойнство.

Благодарение на ударната реклама, с тази част от историята вероятно вече добре запознати са и извънземните от Царичина. Истинското зрелище се очаква да започне с пристигането на избраната двойка в столицата.

Отначало всичко върви добре – ако поредицата "Здрач" действа предимно на хормоните,
"Игрите на глада" обещава атака на сетивата.

Визията на Капитолия е отлично сценографско решение и радост за окото, костюмите, нещо средно между ревю на Вивиан Уестууд и бъртановата "Алиса в страната на чудесата", са ярки и запомнящи се, контрастиращи със сивотата и бедността на обикновеното население и подчертаващи празнотата и безсмислието на разкоша в постапокалиптичното общество.

Саундракът към филма е добре премерен, без излишен драматизъм и вече стана №1 в "Билборд". Актьорите носят допълнително точки за крайната оценка на лентата. Дженифър Лорънс е чудесна в ролята си на Катнис Евърдийн.

Номинираната за "Оскар" актриса успява да изгради образа на преждевременно пораснало дете, уязвимо в чувствата, непобедимо в намеренията. Единствената забележка към директора на кастинга е, че плътните устни, добре оформените скули и перлени зъби на госпожица Лорънс са по-скоро признак за среща с доктор Енчев, отколкото с глада.

Колоритни в своите костюми и поведение са неузнаваемата под тонове грим

Елизабет Банкс и Стенли Тучи. Двамата успяват да предадат пълния абсурд и цинизъм на игрите. Уди Харелсън е в ролята на Хеймич Абърнати, пристрастен към чашката бивш победител в Игрите на глада, който се явява ментор на двамата избраници от Окръг 12.

На него дължим повечето смешни моменти във филма, както и усещането за "дупка" в системата. С роля в продукцията можем да видим и рок-легендата Лени Кравиц, който със златиста очна линия преминава през лентата в ролята на стилист. Не може да не забележите и Уес Бентли, чиято брада е отделен персонаж във филма, подобно на веждите на Снежанка от "Огледалце, огледалце".

Това, което спира продукцията по пътя към пълни триумф, е режисурата.

Не че Гари Рос е посредствен режисьор, той по-скоро е уплашен от книгата, по която е заснет филма.

Дори и да не са чели произведенията на Сюзан Колинс, в зрителите остава усещането, че режисьорът е имал толкова много възможности, които е пропуснал в името на политическата коректност.

Лентата може да бъде по-кървава, по-лъстива, по-смела.

Убийствата на деца от деца трябва да изглеждат отблъскващи, стресиращи, чудовищни.

За сметка на това те са представени плахо, набързо, несигурно. Моралните дилеми, пред които се изправя главната героиня, не водят до особени вътрешни конфликти. Често те се решават отвън – с помощ от приятел, спонсор или чуждо копие.

Дори историята с любовния триъгълник чака своето развитие в следващата част от сагата и за зрителите не става ясно в кой момент целувките са истински, и в кой са само част от извратеното шоу. Противоречиво като похват е използването на "ръчната" камера, с която режисьорът и операторът влизат в сцените.

И ако на места това решение може да се оправдае с желанието да се придаде динамика, да се внуши ужас и хаос, то в други цялото "треперене" е просто дразнещо и ненужно.

Независимо от всичко, "Игрите на глада" са задължителни за тези, които не искат да изостават от съвременните тенденции в киното.

Историята е нещо средно между "Сървайвър", "Биг Брадър", гладиаторски битки и годините, които сте прекарали в гимназията, борейки се за популярност или да не ви вземат парите за закуска. Все пак се подгответе с питие и пуканки – на места е възможно да ви доскучее, а малко припаси никога не са излишни.

Питайте участниците в "Игрите на глада".