Духът на времето

"Ние бяхме деца от средната класа на една средна западна страна, две поколения след една спечелена война, едно поколение след една пропаднала революция. Не бяхме нито бедни, нито богати ... не бленувахме никаква утопия... Бяхме възпитани от книгите, филмите, песните – от обещанието да станем личности. Мисля, че имахме право да очакваме различен живот.“

Но, лош късмет, навлизането им в живота съвпада с икономическата криза. Чувстват се излъгани. Някои се приспособяват. Други не успяват да го понесат, усещат се във война срещу цялото човечество, позволило им само за миг да зърнат истинския живот с възможността да се реализират в него, преди да удари звънецът за края на междучасието след юношеството.

Някои вяло се вливат в тълпата, навеждайки глава, за да преминат през портата на епохата. Но не и Фабер. Зад това име стои вече не „хомо фабер“, работещият човек, а разрушителят. Романът „Фабер. Разрушителят“ от Тристан Гарсиа (Tristan Garcia - философ и романист, на 32 години) проследява още от детството изграждането на един краен бунтар.

Гневът, бунтът – тази тематика разработват доста от книгите, харесани от критиката и читателите във Франция. В „Бледите лисици“ Яник Енел разказва за човек, който се самоизключва от социалната норма. Започва да живее в колата си в покрайнините на Париж, чете по библиотеките, кисне по баровете, общува с маргинали. Изгаря документите си за самоличност в знак на солидарност с всички „без“ (бездомни, безпарични, безименни), отхвърлени от обществото.

Първото действие на съпротивата е да се промениш сам. Героят на Филип Васе в „Съзаклятието“ също излиза от утъпканите и регламентирани пътища, преброжда градските анклави от изоставени терени и пустеещи сгради, замисляйки да настани там някаква подривна секта. Той бърза да изследва белите петна, които не фигурират на картата на Париж, преди да стане заложник на пълзящия бетон.

Откритието на годината Лоик Мерл хвърля бомба с първия си роман „Дух на опиянение“. Нажежен текст, излят в почти класически стил , той провижда продължение на бунтовете от френските предградия през 2005 и анализира острите проблеми на френското общество, свързани с идентичността, бедността, насилието. Това е най-силният дебют на френски автор според класацията на литературното списание „Лир“ за двайсетте най-хубави книги, появили се по книжарниците във Франция през 2013.

Същата класация посочва като откритие в категорията „френски роман“ книгата „Да видиш свят“ на Делфин Кулен. Тя посяга към слабо разработена от френската литература тема и не се страхува да разчупва табута: разказва за травмите на френските войници, завърнали се от Афганистан, и най-вече за телесните и душевни рани, нанесени на две жени, които тръгват за Афганистан с мисълта „да видят свят“, но се сблъскват с кошмара на войната и тормоза от своите съекипници.

За завръщане от войната разказва и Пиер Льометр в „Довиждане там-горе“. Става дума за годините след Първата световна. Когато Франция предпочита да издига паметници на загиналите в касапницата, а не се интересува от оцелелите и осакатените. Оставени на произвола на съдбата, те „се конвертират“ в новата гробищна индустрия. Романът разравя потулен скандал, умело смесвайки измислица и действително случило се.

Пиер Льометр е популярен автор на криминалета и трилъри, който с лекота е сменил мерника. При това успява да си запази феновете, привличайки и нови. След впечатляващия читателски успех и наградата "Гонкур" той предизвестено заема и първото място в категорията „френски роман“ от класацията на „Лир“. Пред Тристан Гарсиа и „Фабер“.

Любопитно е да се отбележи, че всички чуждестранни книги сред двайсетте, избрани като най-значителните заглавия, издадени във Франция през миналата година, са преведени от английски. С едно изключение.

Абсолютният победител в класацията на „Лир“, най-хубавата книга за 2013 е „Времето на секънд-хенда. Краят на червения човек“ на белоруската писателка и журналистка Светлана Алексиевич, наричана „археоложка на комунизма“. Това е последната, пета книга от нейната известна документално-художествена хроника за разпада на съветската империя, оратория от гласове, събрани при срещи с хиляди обикновени хора.