Лъчезар Бояджиев е художникът, поканен първи да работи с музейната колекция. Ще го последват архитект, журналист или учен.
Очакванията са за различен поглед, освободен от знанието за периоди, стилове, жанрове и видове. Поглед, който дава възможност за динамичен диалог с произведенията и който открива нови хоризонти за анализ и интерпретация на художественото ни наследство.
За Бояджиев най-важно е това, че в тази индивидуална изложба всичко е лично. Той приканва зрителите да мислят за изложбата като за инсталация от ready-made обекти, които са намерени от художника в музея, обясняват организаторите от СГХГ.
И предупреждават, че Лъчезар Бояджиев си "позволява волности", опитва се да де-конструира клишетата на българската история на изкуството от негова гледна точка.
"С една дума, ако някога сте се чудили дали има нещо, което свързва художниците и произведенията им в историята на изкуството извън факта, че творят изкуство, то в рамките на този проект и тази инсталация ще имате възможност да се убедите, че ги свързват същите онези неща, които свързват всичко и всички хора по света в този живот:
- от кръчмата до леглото, от боята за хола до идеала за красота на женското тяло от 30-те или 90-те години;
- от желанието за кариера и заиграването с властта до вътрешните терзания и прозренията на духа на твореца, светеца, бореца, зарзаватчията или ключаря от съседния двор", казва художникът.
Тази гледна точка определя присъствието в представянето на несъчетаеми автори като например Мариела Гемишева и Стоян Венев или Правдолюб Иванов и Спартак Дерменджиев...
Откриването беше на 30 март, а изложбата ще продължи до 16 май.
Лъчезар Бояджиев е едно от най-често споменаваните имена, когато става дума за съвременно българско изкуство. Неговите работи са посветени на градската среда, създаването на публика и личната интерпретация на обществените процеси.
Роден е през 1957 г. в София. Завършил е Националната художествена академия, специалност "Изкуствознание". Член-основател на Института за съвременно изкуство.
Последвайте ни
