"Аплодисментите са само един аспект от щастието на музиканта. Много важно е, че това състояние на щастие практически е и в ежедневието и всеки един момент на допир до музиката“, обяснява пианистката Мария Принц.
Мария Принц е родена и израснала в семейството на големия български композитор и диригент Константин Илиев, но според нея не той, а съдбата ѝ е предопределила голямата любов в живота да бъде музиката.
„Всъщност, откакто мога да мисля, около мен класическата музика е била съществена част от моя живот поради факта, че баща ми беше Константин Илиев. Истинската ми любов към музиката дойде по съвсем естествен начин – аз започнах да уча пиано от 5-годишна възраст и оттогава ми беше вече ясно, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Прекарвах голяма част от детството си в зала „България“ на репетиции с баща ми и със сигурност това ми е повлияло.
И все пак вярвам, че дори и да се бях родила в друго семейство, аз пак щях да стана музикант, защото това е нещо, което е дълбоко в мен.
Няма да крия, че дори баща ми много стриктно ме провери дали се занимавам с музика, защото ми харесва, или защото искам да му доставя удоволствие и поради неговото влияние. Но при мен е просто вътрешна потребност и аз успях много ясно да му докажа, че това е така и че аз съм щастлива.“
След това Мария завършва Висшето училище за музика „Ханс Айслер” в Берлин, специализира във Виена при Йорг Демус и в Париж при Ивон Лефебюр. Сред концертните ѝ изяви като соло пианист през годините се открояват тези с Виенската филхармония под диригентството на Рикардо Мути, със Софийска филхармония с диригенти сър Невил Маринер, Патрик Галоа, Мартин Пантелеев и др.
Мария изнася и много самостоятелни концерти на фестивалите в Залцбург, в Сапоро (Pacific Music Festival), Мартенски музикални дни в Русе и др.
Аплодират изявите ѝ дори в „Carnegie Hall“ (Ню Йорк), Queen Elisabeth Hall в Лондон, Musikverein и Konzerthaus във Виена, Bunka Kaikan в Токио.
Разбира се, тези постижения я радват, но не те, а ежедневното усещане за допир до музиката я прави истински щастлива.
„Моята професия, която е и хоби, ми доставя радост във всеки един момент – радостта не е ограничена само в миговете на излизане на големи сцени и последвалия успех. Просто самото занимание с музиката ме прави щастлива. Мисля, че това е важното. Естествено, ние творим за хората, които ни слушат. За нас е много важно да успеем да предадем на публиката посланието на композитора и когато имаме чувството, че публиката ни е разбрала и ни е усетила, това ни прави щастливи.
Но аплодисментите са само един аспект от щастието на тази професия. Пак казвам – много важно е, че това състояние на щастие практически е и в ежедневието и всеки един момент на допир до музиката“, обяснява тя.
Това се опитва да предаде и на учениците си, тъй като Принц вече над 30 години живее и работи във Виена, където освен всичко преподава.
„Опитвам се да им предам отдадеността към музиката, свежестта на отношението към музиката, никога да не изпадат в рутина, винаги да помнят, че нашата задача е да бъдем много верни към посланието на композитора.
През годините концерти с камерна музика Мария прави със световни величини като членовете на Виенската филхармония Алфред Принц, Петер Шмидл, Волфганг Шулц, Дитер Флури, а също и с флейтиста Патрик Галоа, кларинетистите Андрю Маринер и Филип Кюпер и сопраното Красимира Стоянова.
А сега българската публика ще има възможността да я чуе и в един много специален рецитал – вокалния цикъл на Франц Шуберт „Зимен път“ заедно със световноизвестния баритон Матиас Гьорне. Концертът ще се състои в зала „България“ на 25 февруари от 19:00 ч.
