Забележителният художник, интелектуалец и гражданин Борис Денев днес е високо ценен и уважаван за приноса му към националната култура, но не винаги е било така.
Той е автор на стотици пейзажи, портрети и композиции с исторически, библейски и военни сюжети, прави хиляди рисунки.
Борис Денев Чоканов е роден на 7 февруари 1883 г. в Търново. Израства в многолюдното семейство на рода Чоканови, в голяма и хубава къща в подножието на Царевец. След като завършва основно и гимназиално образование в родния си град, става учител в търновското село Иванча.
Изявява се като самоук художник и през 1909 г. прави първата си самостоятелна изложба в Рисувалното училище в София. Със спечелените средства от изложбата заминава за Мюнхен, където специализира през 1909–1914 г. живопис.
Взема участие в Балканската война и в Първата световна война. От 1914 до 1925 г. работи като военен художник в Министерството на войната. Рисува композиции с исторически и битови сюжети. Документалните рисунки, които прави на бойното поле по време на Първата световна война, са над 300.
През 1925 г. напуска длъжността на военен художник, понеже не искал да се обвързва прекалено с военната живопис и се насочва към пейзажа. Градовете Търново, Пловдив, Мелник са сред неговите любими сюжети.
Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София, а от 1931 г. се отдава на свободна практика.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., е арестуван и прекарва пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер, без да бъде съден. Изключен е от Съюза на българските художници (СБХ), а след освобождаването му е забранено да се занимава с рисуване.
Чак през 1956 г. Борис Денев е възстановен в СБХ, през 1967 г. е напълно реабилитиран и удостоен със званието "Заслужил художник", но едва през 80-те години официалният Съюз на художниците прави негова изложба. Умира на 31 декември 1969 г.
15 години след смъртта му, дъщеря му Славка Денева завещава на СБХ не само семейното им жилище на улица "Шипка" 18 в София, но и повече от 900 картини и над 7000 рисунки.
И Борис Денев и дъщеря му Славка (1929-1984), също художничка, никога не са се вписали в канона на соцреализма.
През 1993 г. е създаден фонд "Поддържане на изкуството в България", който реставрира над 300 творби и показва постоянна експозиция на Славка и Борис Деневи в някогашния им дом, който е предоставен на студенти от Художествената академия, по-късно волята на дарителите е погазена.
По-голямата част от мащабното творчество на Борис Денев е собственост на най-големите български галерии. Някои картини са изложени в Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново, други - в Националната художествена галерия.
От детска възраст мечтаел да полети и успял да го направи с изработен от самия него делтапланер. Конструирал стенен слънчев часовник, свирил на няколко инструмента и сам правел инструменти. Бил бохем и централна личност в популярния оркестър на "Бръмбъзъците".
Членувал активно в дружеството "Родно изкуство" и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително в качеството на комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г.
Илюстрирал поемата "Чеда на Балкана" от Кирил Христов и "История на музиката" от Стоян Брашованов, сътрудничил с публицистика и илюстрации на няколко вестника. Написал книги за практическата, свободната конструктивна и очната перспектива.
Куратор на изложбите в София и съставител на каталога е изкуствоведът Весела Христова-Радоева.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
