Ела с мен в пещерата...

В България има девет пещери със статут на туристически обекти, които са отворени за посещение, казва в интервю за БТА Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология (Speleo-BG.com).

Ако все пак човек реши сам да си проправи път под земята, той трябва предварително внимателно да проучи обекта, да се запознае с неговото местоположение и особености, съветва Жалов. Задължително е преди да тръгне да уведоми близките си къде точно отива и кога точно ще се върне.

Преди да влезе в пещерата посетителят трябва

да се въоръжи със светлина от два независими източника - челна лампи или фенери с резервни батерии. Най-големият враг на такива места е тъмнината.

Най-важното правило е да не се влиза самостоятелно в пещера, а винаги с компания от поне още един човек.

Наличието на специална екипировка е задължително, но тя може да помогне единствено на хора, които знаят как да си служат с нея.

Посетителите трябва да имат предвид, че мобилните телефони в пещерите нямат обхват. При инцидент човек от групата трябва да излезе от пещерата и да позвъни на телефон 112. От там ще се свържат с Аварийния спасителен отряд към федерацията по спелеология или Гражданска защита, пояснява Жалов.

Изключително сложна

пещера, която не бива да се посещава без водач,

е Духлата, разказва Жалов. Това е най-дългата пещера в България - 18 км, през която текат водите на река Струма. Духлата представлява лабиринт с много сложен релеф, в който човек може много лесно да се изгуби. Затова тя е със специален режим на посещение.

Поради сложния релеф и риск разходките не са удачни и в пещерата "Темна дупка" при село Лакатник.

Обектите, които не крият рискове и са подходящи за туристи са пещери като Проходна при село Кърлуково и Чудни мостове в Родопите, отбеляза експертът.

За да могат обаче повече любители и професионалисти да се радват на това природно богатство, Жалов апелира

парламентът най-после да приеме проектозакона за пещерите,

внесен още в 39-тия парламент от Петър Берон, почетен председател на Федерацията по спелеология и Георги Божинов (Коалиция за България). Проектът предвижда пещерите да са публична държавна собственост, като има възможност за отдаване на концесия.

Според експертите липсата на яснота за собствеността на пещерите води до много проблеми и злоупотреби, които застрашават и редките животински видове, които ги обитават. В момента пещерите се опазват от редица закони - за водите, за горите, за почвите, за културното наследство, но няма отделен закон за тях, коментира Жалов.

Неуреденият статут на пещерите поражда сериозни проблеми с тяхното опазване и природосъобразно използване, коментират специалистите. Непрекъснато се увеличава броят на нерегламентираните сметища в пещерите, много от тях са унищожени или застрашени от разрушение от кариерни дейности, замърсяват се карстови извори и пещерни реки с непредсказуеми здравни последици за населението, използващо тези водоизточници, посочват от федерацията. Посегателствата на иманяри унищожават безценни пластове от човешката история и цивилизация.

Ако държавата не предприеме сериозни мерки в тази посока федерацията по спелеология има намерение да сезира европейските институции, казва Алексей Жалов.