В сички сме съгласни, че градовете ни не са най-приятното място за живеене на света. Те трудно биха влезли дори в челната десетка на Балканското първенство в дисциплини „Уют“, „Чистота“ и „Удобство“. Ако се опитаме да потърсим причината за това, ще намерим изобилие от теории – бързото изкуствено разрастване на градовете през 60-те и 70-те; или съответната недобра (и недостатъчна) инфраструктура; или пък лошото управление през последните 25 години. Общото между всички тях е, че изваждат неудобните въпроси от периметъра на нашата лична отговорност и ги препращат към външни фактори, стечения на обстоятелства и въобще независещи от нас причини.
Ако излезем от теорията и се върнем в елементарната практика обаче, ще си припомним, че мястото, в което живеем, е такова, каквото ние самите си го направим. То е мръсно, когато не си го почистим, грозно, когато спрем да обръщаме внимание на външния му вид, и сиво, когато ние сме мрачни и намусени. Има достатъчно примери от Европа и света за изоставени или западнали сгради и обществени пространства, които претърпяват метаморфози и се завръщат с нови сили в живота на града като галерии, музеи, работилници или офиси. Има и много положителни примери за хора, единици или в група, които облагородяват ценно за общността място, на което например вместо бунище се появява спортна площадка или вместо изоставено бетонно депо – квартална градинка за зеленчуци.
Именно такива положителни и енергични хора и дейности са във фокуса на Регионален фонд за градско развитие и европейската инициатива JESSICA. Най-общата задача на Фонда е да финансира публични и частни проекти в шестте най-големи града извън столицата. Вече трета година сериозна подкрепа получават социално отговорни бизнеси и инициативи, които изграждат нови места за обществено ползване, отдих, образование, здравеопазване и култура, възстановяват западнали индустриални райони и архитектурно наследство, подобряват градската инфраструктура, намаляват екологичния отпечатък на града и се реализират с грижа към околната среда. Не всичко това наведнъж, естествено.
Оказва се, че наистина има много желаещи и идеи за подобряване на качеството на градската среда. Повечето от тях обаче все още не вярват, че това не е непременно финансово непосилна задача. Както и че не е необходимо да става за сметка на собствения им бизнес. Тъкмо обратното. През Регионалния фонд за градско развитие бизнес проектите се кредитират с много по-дълъг период на изплащане и много по-ниски лихви от пазарните. А подобни благоприятни условия са възможни, защото финансирането е осигурено от няколко страни – ЕС (в лицето на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа), държавния бюджет на България и банка Societe Generale Експресбанк.
Следва кратък преглед на списъка с повече или по-малко осъществени идеи, благодарение на Регионалния фонд по градове. За пълната информация, с всички отпаднали идеи, или пък тези, които са все още само на етап предложение, разгледайте тук.
Бургас
Транзитна разходка из Бургас ще ни разкрие работите по атракциона „Подземен град“ в бившето бомбоубежище, както и изграждащия се Експо център Флора, който ще бъде завършен през 2015. При един обстоен оглед на проектите, които са на етап завършени или в процес на реализация в най-големия град на южното ни Черноморие, ще забележим, че мебелната фирма Роси ООД се договаря за склад и магазин, плюс две дървообработващи машини, като финансирането им ще възлиза на 1 250 хиляди евро. След това поемаме на север.
Варна
Ако влезем в града с влак и поемем по бул. „Приморски“, ще видим новия широк паркинг, реконструиран с помощта на средства от Фонда, който се намира в непосредствена близост с друг обект в преговори за финансиране – бивш османски склад, прекрасна (и също толкова опасна) сграда на над 200 години, която сега пустее и дава подслон на различни представители на местната флора, а по проект ще се превърне в модерен културен център със запазена оригинална архитектура. На излизане ще минем покрай Юнашкия салон, в процес на възстановяване, както и покрай изоставената бетонна площадка на складовете на Кооперация Панда, чието довършване е финансирано с 900 хиляди лева.
Плевен
Тук, в индустриалната зона на града, откриваме частен проект с изключителна обществена стойност – едно пространство, което в момента е достойно за декор на научнофантастичен трилър с елементи на постапокалипсис, ще бъде реконструирано, а на негово място ще бъде построена фабрика за текстил и плетива на фирма КХМ Текстил с помощта на финансиране от фонда. Другото, което ще забележим в най-големия град в северозападна България, са кината Арена.
Пловдив
Списъкът с пловдивски проекти е сериозен и в него влизат много приятни идеи, някои от които доста мащабни – закрита зала за зимни кънки, възстановяване на възрожденска къща, реконструкция на един от тютюневите складове, изграждане на втори гребен канал, наречен Еко парк Марица. Реално финансиране обаче ще получи Симид Груп, големият производител на хляб. Проектът на стойност 35 милиона се е заел да разруши стари складове и да построи нова производствена база, която ще даде възможност за работа на 220 души. И преди да се отправим към Дунава, минаваме през известната болница Света Каридад, която ще се възползва от Фонда за ново медицинско оборудване и ново отделение.
Русе
Освен с богатата си история, Русе е известен с големия брой изключително красиви стари сгради, повечето от които – в състояние на полуразпад. Ето защо веднага забелязваме проекта за запазване и реставриране на три класически сгради, които ще се превърнат в модерни места за настаняване, офиси и ресторант. Най-големият проект в града е на Witte Automotive Bulgaria, производители на брави, ключалки и всякакви подобни аксесоари за автомобили – те изграждат завод в индустриалната част на града, което ще позволи на 200 души да намерят работа, ще облагороди инфраструктурата, а финансирането му възлиза на 15,5 милиона евро. Ние пък се отправяме право на юг.
Стара Загора
За запознатите не е тайна, че икономиката на тази част на родината ни процъфтява и в момента тя е на първо място по брутен вътрешен продукт от областите извън столицата. Ето защо никак не се изненадваме да открием тук голям брой проекти, завършени или в процес на реализация. Правят ни приятно впечатление новото енергоспестяващо осветление на стадион Верея, ремонтираният и обновен градски пазар в самия център на града, както и активната работа по изграждане на логистичен център на Speedy на мястото на бившия птицекомбинат в с. Маджерито. Накрая се разхождаме по чисто новите алеи на една от базите на Холдинг Загора, където животът на мотокаристите е в пъти по-добър след рехабилитацията.
Крайният срок за кандидатстване наближава.
Тази година всички средства ще отидат за частни проекти.
