В итамин А е един от основните мастноразтворими витамини, а ретинолът е най-мощната известна форма на витамин А. Ретинолът се получава от бета каротини и ретинил естери. Бета каротините и каротеноидите се съдържат във високи дози в плодове и зеленчуци с оранжев или червен цвят, като са водоразтворими и не съществува риск от предозиране (излишните количества се отделят с урината). Ретинил естерите се съдържат в различни количества в хранителните продукти с животински произход, включително риба, месо, черен дроб, яйца, масло, като са мастноразтворими и съответно е налице риск от предозиране при прием на по-високи от препоръчителните дневни количества. Качествени хранителни добавки с витамин А от apteka.framar.bg можете да включите в дневното меню.
По колко витамин А на ден и защо?
В зависимост от възрастта дневните нужди от витамина се променят. При деца дозите се изчисляват на между 300 до 600 микрограма, нараствайки до 700 микрограма при жени над 18 години и на около 900 микрограма при мъже над 18 години.
Като мастноразтворим витамин, витамин А се складира в черния дроб, представляващ депо на около 90 процента от цялото количество на витамина в организма.
Ежедневното задоволяване на потребностите има важно значение във връзка с многобройните функции на витамина и множеството доказани и потвърдени благоприятни ефекти върху растежа, развитието, кожата, скелета, зъбите, зрението. В ролята си на мощен антиоксидант витамин А намира приложение в терапията на многобройни и разнородни заболявания, необходим е за профилактиката на някои кожни и зрителни нарушения, а също и за фертилитета и нормалното протичане на бременността
Рискове при предозиране
В стремежа си за извличане на всички ползи от витамин А много хора го приемат допълнително, под формата на добавка, без да има доказана необходимост. В случай, че ежедневното меню е богато на каротеноиди и животински продукти (снабдяващи организма с необходимите дози от витамина), липсват доказани подлежащи гастроинтестинални заболявания (намаляващи усвояването на витамина или повишаващи потребностите) и липсва доказан недостиг на субстанцията, допълнителната суплементация излага на риск от възникване на различни усложнения, особено когато е самоцелна и не е предварително консултирана с лекуващия лекар.
Остра интоксикация с витамин А
Остра интоксикация на витамина възниква при прием на многократно по-високи от препоръчителните дози за кратък период от време. При еднократен прием на дози, многократно надвишаващи препоръчителните (над 200 000 микрограма), в рамките на 24 до 48 часа настъпват проявите на остра интоксикация, включващи най-често ексцесивно главоболие, замъглено зрение, вертиго, болки в корема, гадене и повръщане, слабост, раздразнителност, сънливост.
Острата интоксикация е сравнително рядко срещана в практиката и обикновено настъпва при консумация на животински продукти, съдържащи прекомерни количества витамин А (масло от черен дроб на треска, черен дроб на лос, морж или полярна мечка).
Преминаването на олекотен хранителен режим и ограничаването на животинските продукти за няколко дни обикновено води до самоограничаване на състоянието и отшумяване на оплакванията.
Хронична интоксикация с витамин А
Хроничната злоупотреба и продължителният прием (с течение на седмици или месеци) на високи дози витамин А, надхвърлящи многократно препоръчителните, но не достатъчно високи за да провокират остра интоксикация, води до появата на различни системни оплаквания. Счита се, че ежедневният прием на дози над 10 000 микрограма, крие риск от хронична интоксикация, проявяваща се най-често със следните оплаквания:
- неврологични симптоми: упорито главоболие, сънливост, раздразнителност, склонност към депресивно настроение, понижена работоспособност и концентрация на вниманието
- промени по косата и кожата: косата става суха като слама, изтънява, налице е изразен косопад, кожата загрубява, става склонна към зачервяване, лющене, раздразнение. Характерна е появата на язви в устната кухина, рагади или напукване в ъгълчетата на устата
- стомашно-чревни оплаквания: гадене с или без повръщане, диария, липса на апетит, хепатотоксичност, която може да се прояви с характерните за жълтеница прояви (пожълтяване на кожата и склерите, изсветляване на изпражненията, потъмняване на урината)
- опорно-двигателни промени: налице са болки по стави и мускули, изтъняване на костите и риск от фрактури, риск от развитие на остеопороза
- зрителни нарушения: замъглено зрение, двойно виждане, конюнктивит
- други: бавно зарастване на рани, чести инфекции, нарушения в менструалния цикъл, тератогенен ефект (увреждане на плода)
Рискове по време на бременност
Адекватният внос на витамин А преди забременяване и по време на бременността има важно значение за нейното оптимално протичане, растеж и развитие на плода. Злоупотребата и прекомерният внос на мастноразтворимия витамин крият не по-малки рискове, поради което употребата му през бременността е противопоказана, а необходимите количества на витамин А следва да се набавят с храната. В случай на необходимост проследяващият бременността специалист ще назначи подходяща форма на субстанцията, съобразена с индивидуалните потребности на жената.
Злоупотребата с витамин А преди забременяване и по време на бременността крие риск от:
- патологии на бременността: развитие на ранен или късен спонтанен аборт, промени в прикрепването и развитието на плацентата
- тератогенен ефект: развитие на различни по тежест аномалии на плода, някои от които не са съвместими с живота и могат да наложат извършването на аборт по медицински показания
Нежелани лекарствени взаимодействия
Прекаленият внос на витамин А крие рискове от възникване на нежелани лекарствени взаимодействия, в случай на едновременна употреба с други лекарства и добавки, включително достъпни без рецепта.
Така например оралните контрацептиви повишават плазмените нива на витамина и могат да причинят прояви на токсичност. Някои антибиотици от групата на тетрациклините в комбинация с витамин А могат да провокират опасно повишение на вътречерепното налягане.
Едновременната употреба с ретиноиди повишава рисковете от поява на нежелани ефекти, а едновременната употреба с лекарства, увреждащи черния дроб (парацетамол, ибупрофен, статини, антибиотици, кортикостероиди, алопуринол и много други), както и с алкохол, значително увеличава вероятността от развитие на хепатотоксичност.
Едновременната употреба с други добавки, съдържащи витамин К, гинко билоба, жълт кантарион, също увеличава рисковете от поява на нежелани и токсични прояви.
