Д а си представим, че градът – всеки град – е една гигантска, заплетена стратегическа игра. Тя се води на много нива от безброй знайни и незнайни герои, в ежедневна битка с непредвидими сили, световни тенденции, природни стихии, икономически закони и вечно недостигащи средства. Истинските герои в тази игра – героите, които пишат историята на своя град – са онези енергични, далновидни и предприемчиви играчи, чиито ходове ги отвеждат на следващото ниво и предизвикват промени, които ще продължат да дават плодове, дълго след като въпросните герои са се оттеглили под сянката на някоя спокойна зелена асма.
В тази игра да спечелят всички е трудно. Ако искаме да спечели бизнесът, но заедно с него и хилядите му служители, а с тях и техните семейства и, в крайна сметка, целият град – печелившите комбинации не са безчет. Но съществуват.
Да действаме
Ако сега вземем под внимание възможностите на европейската инициатива JESSICA за устойчиво градско развитие и приближим визьора върху една от хилядите малки точки на картата, които съставят голямата картина – в нашия случай Холдинг Загора ООД, Южната индустриална зона, град Стара Загора – пред погледа се изправя комплекс от промишлени сгради, цехове и складове, по-стари и от любимата асма. Времето никак не е било благосклонно към тях.
„Виждате ли ламарините по прозорците на основния цех? Стъклата непрекъснато се чупят от вибрациите на един хидравличен чук, който работи вътре. Част от финансирането по JESSICA ще използваме, за да сменим всички със специален поликарбонат,“ въвежда ни в ситуацията Васил Василев, прокурист на Пресков АД – едно от най-големите и утвърдени на международния пазар предприятия за производство на горещо ковани детайли у нас. „Вътре освен това нямаше място, където да не тече…“
„А когато тече върху машини за милиони евро, пораженията са страшни,“ продължава с аналогична история Гошо Гочев, прокурист на машиностроителната компания Хранинвест – Хранмашкомплект АД, също част от Холдинга. „Спирането на производството в такива случаи води до много сериозни загуби. Ремонтът на покривната изолация беше просто наложителен.“
Запознаваме се отблизо и с редица механични цехове с отдавна грохнали фасади, зад които е истинско предизвикателство да поддържаш необходимата температура за експлоатация на машините, които, както е известно, са далеч по-капризни и чувствителни работници в сравнение с хората. Бихме могли да ви разведем също по заводски пътища с релеф като на лунната повърхност, но сме сигурни, че няма с какво да ви изненадаме. Нека вместо това се насочим към новите попълнения на терен.
Ето какво се случва, докато четете това
„Освен ремонта на покривите асфалтирахме вътрешните пътища и – ето за какво говоря – този мотокар току-що мина с 30 км/ч, без да подскача, без да се друса,“ смее се Славин Янакиев, изпълнителен директор на леярната Прогрес АД – име на световния пазар и структуроопределящ за страната производител на чугунени отливки. „Още нещо – леярското производство по принцип е мръсно, ние станахме по-чисти от немска леярна. Поставили сме филтри за обезпрашаване в много от помещенията, както и отопление, зелени площи и въобще подобрения в условията на труд.“
Това са само част от малките детайли с голямо значение както за производството, така и за самочувствието и имиджа на всяка компания. А също и за мотивацията и здравето на нейните служители. Към тях обаче добавяме и мощността на четири нови машини, три от които са вече доставени и пуснати в действие. „Този металообработващ център Doosan е най-модерната машина в Прогрес, с нея разширихме обсега на дейност. Купихме и един за газово рязане,“ разказва Янакиев.
В същото време в Пресков 25-тонната двупалетна четириосна програмна фреза Litz от няколко седмици работи в изпълнение на международни поръчки 24 часа на ден, 30 дни в месеца, в чисто нов и специално създаден за нея цех. До няколко месеца в завода ще се появи и още една триосна фреза за инструментално производство.
Заедно с новото оборудване в двете предприятия постъпват също 24 нови оператора, а общо над 1000 служители (без да броим машините) в промишлените и в административните сгради могат да се похвалят с по-модерна, по-комфортна и по-зелена работна среда. Ако погледнем още по-напред в бъдещето, прогнозите са в дългосрочен план обновителните дейности да повишат икономическия растеж и конкурентоспособността на целия регион.
Да си говорим в цифри
Няма мениджър на света, който да не каже твърдо „Да!“ на всяко благоустройство в заводската среда и условията на труд. Няма мениджър, който би отказал да повиши енергийната ефективност на сградите си или би се намусил на идеята покривите да спрат да капят. Никой не би отрекъл, че ползите от една зелена градинка сред цеховете може да не се изчисляват по курса на долара, но са важни активи.
Всичко това е необходима инвестиция и спор по този въпрос няма. „И все пак не дотолкова необходима, че да се направи веднага. Реновирането на пътища и сгради винаги остава на заден план. Всяко предприятие е ориентирано да инвестира пряко в производството,“ казва Мария Хорсикян, финансов директор на Холдинг Загора.
„Възможността, която се появи по инициативата JESSICA, ни помогна да решим да направим инвестиция от 3,9 млн. лв. наведнъж, по проекти в 5 от дружествата на холдинга. Ако разчитахме само на стандартно банково кредитиране, щяхме значително да разсрочим във времето. Да, средствата по JESSICA също са вид кредит – но условията са много по-добри и ни позволяват да не нарушаваме баланса в производството. Лихвите са чувствително по-ниски от пазарните и не се променят, няма и такса за обслужване. Срокът за погасяване също е доста голям – 10 години – докато инвестиционните кредити, които обикновено ползват нашите дружества, са между 5 и 7 години, не повече. Вярно, има една солидна документация, която трябва да се попълва и обработва по тези проекти, защото те се отчитат на много нива, но срещаме абсолютната подкрепа на колегите от фонда и от банката. И наистина работим добре заедно.“
Срокът за договаряне на финансиране за нови проекти по европейската инициатива JESSICA изтича през 2015 г. Регионалният фонд за градско развитие разполага с още около 20 млн. лв. за проекти в Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Плевен и Русе. Наличните ресурси тази година могат да бъдат предоставени само на частни предприемачи, тъй като в годината предшестваща местни избори българските общини нямат право да поемат дълг.
Всички подробности по условията за финансиране и кандидатстване са тук.
Фотография: Драгомир Спасов
криза, която тихо расте" />
