П оръчали сте нещо онлайн и очаквате доставката. Получавате съобщение, че пратката е задържана заради неплатена такса от 1,50 евро. Има линк, през който можете да платите веднага. Сумата е малка, съобщението изглежда съвсем обичайно, а вие действително чакате куриер. Отваряте страницата, въвеждате данните на картата си и продължавате с деня си.
Само че съобщението не е изпратено от куриерска компания. Страницата е фалшива, а целта е била да предоставите платежните си данни на измамници.
Това е един от най-простите примери за социално инженерство – подход, при който киберпрестъпниците не се опитват непременно да проникнат в компютъра или телефона ви, а ви убеждават сами да извършите действие в тяхна полза. Използват познати ситуации, доверие и най-вече усещането, че трябва да реагирате веднага.
Подобни измами съществуват отдавна, но днес стават значително по-убедителни. Изкуственият интелект позволява за минути да бъдат създадени фалшиви сайтове, реалистични изображения и съобщения, написани на безупречен български език.
Тази промяна е една от причините социалното инженерство да заслужава специално внимание по време на Европейския месец на киберсигурността през октомври. Защото днес защитата в интернет зависи не само от технологиите, но и от способността ни да разпознаваме кога някой се опитва да ни манипулира.
Как измамниците печелят доверието ни
Социалното инженерство има много лица. Понякога е съобщение от банка, че сметката ви е блокирана. Друг път е обаждане от човек, представящ се за банков служител, който настоява да преместите парите си в друга, уж защитена сметка. Може да бъде и необичайно изгодна оферта, фалшива инвестиционна възможност или известие за спечелена награда.
Особено показателни са измамите, при които престъпниците се представят за близък човек. При т.нар. „Hi Mum“ измами например жертвата получава съобщение от непознат номер, уж изпратено от нейното дете, което спешно се нуждае от пари. Според данни, обобщени от Visa за този тип измами, 82% от засегнатите са на възраст над 55 години, а при 95% от случаите се стига до реална финансова загуба.
Въпреки различните сценарии механизмът е сходен. Първо се създава убедителна история. След това се предизвиква емоция – страх, притеснение, любопитство или ентусиазъм. Накрая се отправя искане за незабавно действие.
Това обяснява защо жертва може да стане практически всеки. Измамата не разчита непременно на липса на знания, а на конкретен момент, в който човек е разсеян, притеснен или поставен под натиск.
Последствията далеч не се изчерпват с непосредствената финансова загуба. Данни за европейския пазар показват, че след преживяна измама 84,5% от засегнатите картодържатели намаляват активността си, а 7,1% прекратяват използването на съответната сметка. Това показва колко сериозно измамите могат да подкопаят доверието в дигиталните плащания.
Изкуственият интелект прави фалшивото все по-истинско
Допреди няколко години подозрителните имейли често се разпознаваха по правописните грешки, странните обръщения или очевидно машинния превод. Днес тези признаци постепенно изчезват.
Генеративният изкуствен интелект може да имитира стила на позната компания, да създава реалистични изображения и видеоклипове и да персонализира съобщения въз основа на публично достъпна информация.
Представете си служител, който получава имейл от името на своя ръководител с молба за спешен превод. Съобщението съдържа реални имена, използва познатия стил на общуване и се позовава на действителен проект. Всичко изглежда достоверно, но банковата сметка принадлежи на измамници.
Технологиите за имитиране на глас и видео допълнително усложняват ситуацията. Вече не можем да приемаме, че щом разпознаваме нечий глас или лице на екрана, непременно общуваме с този човек.
Изкуственият интелект позволява и мащабиране на измамите. Вместо престъпник да комуникира поотделно с всяка потенциална жертва, автоматизирани AI системи могат да водят убедителни разговори с множество хора едновременно.
Затова, когато става дума за пари, лични данни или достъп до профили, проверката на източника става по-важна от убедителния външен вид на съобщението.
Може ли технологията да ни предпази от самите нас?
Докато киберпрестъпниците използват новите технологии, за да усъвършенстват измамите, платежната индустрия ги прилага, за да подобрява защитата на потребителите.
Във Visa например използваме изкуствен интелект и усъвършенствани системи за анализ на данни, които помагат на финансовите институции да откриват потенциално измамни трансакции. При всяко дигитално плащане могат да бъдат анализирани множество сигнали, включително необичайни модели на поведение. Това се случва за части от секундата и подпомага вземането на решения за сигурността на плащането.
Друга важна технология е токенизацията, при която реалните данни на платежната карта се заменят с уникален цифров идентификатор. Така чувствителната информация не е необходимо да бъде споделяна с търговеца при всяко дигитално плащане.
Ефектът е измерим. Според данни на Visa токенизацията може да намали измамите с до 60%, а вече половината от онлайн трансакциите в Европа са защитени чрез токени. Още през 2023 г., когато делът на токенизираните плащания е бил 36%, технологията е допринесла за предотвратяване на измами на стойност 150 млн. долара и за 13 млрд. долара допълнителни продажби в Европа.
Но има ситуации, в които дори най-съвременните системи за защита са изправени пред сериозно предизвикателство – например когато човек е убеден сам да потвърди плащане към измамник. Тогава трансакцията може да изглежда легитимна, защото е разрешена от действителния притежател на сметката.
Именно затова технологиите и човешката преценка трябва да се допълват.
Няколко минути за проверка могат да предотвратят измама
Най-полезният навик е да обръщаме внимание не само на съдържанието на съобщението, но и на начина, по който то ни кара да реагираме.
Ако някой настоява да действаме незабавно, предупреждава ни за сериозни последствия или предлага необичайно изгодна възможност, това е причина да проверим информацията.
При неочаквано искане за превод или предоставяне на лични данни е най-добре да се свържем с организацията по независим канал – чрез официалното ѝ приложение или публикувания на сайта ѝ телефон, а не чрез линк или номер от съмнителното съобщение.
Не бива да предоставяме пароли, еднократни кодове за потвърждение или данни за достъп до онлайн банкиране. А когато получим известие за одобряване на плащане, трябва внимателно да проверим сумата и получателя.
При съмнение за измама е важно незабавно да се свържем с банката си. Бързата реакция може да помогне за ограничаване на последствията.
Децата познават технологиите, но разпознават ли опасностите?
Децата често се ориентират в новите приложения по-бързо от възрастните, но това не означава, че са по-добре подготвени да разпознават онлайн измамите.
Едно дете може отлично да знае как да използва дадена платформа и въпреки това да се довери на фалшив профил, обещание за виртуална награда или съобщение, чрез което някой се опитва да получи паролата му.
Затова знанията за безопасно поведение онлайн трябва да се изграждат още в училище.
Именно към тази необходимост е насочена съвместната образователна програма на Visa и фондация „Заедно в час“. Инициативата предоставя на учителите практически материали, чрез които могат да запознават учениците с основните рискове в дигиталната среда.
Вместо да заучават абстрактни правила, децата обсъждат ситуации от ежедневието – подозрителни съобщения, фалшиви профили, опити за кражба на лични данни и рискове при споделяне на информация.
Програмата вече е достигнала до над 22 000 ученици в близо 500 училища в 165 населени места в България, като стотици учители са използвали разработените образователни ресурси.
Целта не е да създаваме страх от интернет, а да развиваме критично мислене и способност за самостоятелна преценка. Това е особено важно в свят, в който все по-голяма част от съдържанието може да бъде генерирано или променяно с помощта на изкуствен интелект.
Доверието ще бъде решаващо и за бъдещето на дигиталната търговия
Развитието на изкуствения интелект ще продължи да променя начина, по който пазаруваме. Вече се появяват дигитални асистенти, които могат да сравняват продукти, да търсят предложения и постепенно да поемат по-сложни задачи, включително извършването на покупки от името на потребителя.
Това ще създаде нови възможности за удобство, но и нови въпроси за сигурността. Как ще удостоверяваме, че даден AI агент има разрешение да извърши покупка? Как ще определяме границите на действията му? И как ще гарантираме, че потребителят запазва контрол върху своите средства?
Това са предизвикателства, по които платежната индустрия вече работи. Защото новите технологии могат да бъдат широко възприети само ако хората им имат доверие.
Но докато тези решения се развиват, основните принципи на онлайн безопасността остават сравнително прости.
Социалното инженерство разчита на прибързаните решения. Затова, когато някой ни притиска да предоставим информация или да извършим плащане незабавно, няколко минути за проверка могат да се окажат най-добрата защита.
