В сяка година 841 българи губят живота си вследствие на хепатит С. 47-годишният Орлин Хинков е един от хората, успели да се измъкнат от тази черна статистика. Повече за борбата на Орлин може да прочетете в интервюто, което той даде само дни преди Световния ден за борба с хепатита.
Ако искате да подкрепите хората, страдащи от коварната болест, заедно с българските изпълнители Прея, Поли Генова, DJ Мартен и група Торнадо, заповядайте на звезден концерт на 28 юли от 19.30 ч. на Голямата поляна в Южен парк.
- Орлин, Вие сте един от малкото хора, имали хепатит С, които са готови да споделят историята си публично. Поздравления за смелостта, но не е ли странно, че хората се страхуват да говорят за този проблем. Според Вас какво ги притеснява да излязат с лицата си в медиите?
- Много мислих как да отговоря на този на пръв поглед лесен въпрос. Оказва се, че не може да се отговори еднозначно. Нещата, според мен, са комплексни. През последните години цялото ни общество се пристрасти към безболезнената позиция да не прави нищо, да очаква, че някой друг ще оправи нещата, и непрекъснато да се оплакваме, че виждаш ли, някой друг е виновен за нашите тревоги и проблеми. Аз не смятам, че хората се страхуват да говорят. Тях просто ги мързи, чакат някой друг да го направи вместо тях, а всичко останало е търсене на оправдание за собственото ни безхаберие. И най-страшното в тази ситуация е, че става въпрос за нашето собствено здраве и живот.
Вероятно има известен процент пациенти, които искат да говорят за проблема си, но се притесняват. Смятам, че тук вече става въпрос за ниско самочувствие, недостатъчна информираност, безверие, че нещо е в ръцете им и могат да го променят. Тук обаче навлизаме в друга част от живота ни, която не би трябвало да е предмет на нашия разговор.
- Каква е Вашата история? Доколкото разбираме, вече сте излекуван, но как се заразихте, как протече при вас болестта?
- Лекарите са тези, които ще се произнесат дали крайният резултат е положителен. Мога да кажа, че засега всичко върви добре и според очакванията. За заразяването с вируса не мога да кажа много. По всяка вероятност това е станало преди повече от 33 години, а за наличието на вируса разбрах едва преди около 3 години. Имах невероятен късмет да бъда пациент на проф. Чернев и неговия екип (тук е мястото да изкажа моята голяма благодарност на всички лекари, сестри и целия персонал от отделението, с които имам честта да се познавам), за да мога днес да кажа тези думи.
- Какво бихте казали на пациентите с хепатит С, за които в момента няма надежда за лечение?
- На всички хора, които са носители на този коварен вирус, искам да кажа: Не губете вярата в себе си, че ще се справите! Загубите ли вярата, вие вече сте се предали. Пътища има много, но правилният е един. И тогава, когато си мислите, че сте опитали всичко, че сте почукали на всички възможни врати, а резултат няма, се замислете. Там някъде, в лутането и в безкрайните опити за откриване на варианти за излекуване вероятно сте пропуснали най-важния, онзи, който ще ви помогне. Борете се и тогава, когато ви се струва, че е безсмислено. Аз лично никога не престанах да вярвам, че ще продължа напред.
- За какво мечтаете сега?
- Малко съм суеверен и ще отговоря уклончиво. Мечтите ми са свързани на първо време с училища, а в по-далечно бъдеще – с университети. Колкото до най-близкото бъдеще, си мечтая всички да сме живи и здрави и да не губим вярата в себе си, че ние можем!
