Форум „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали и бизнес модели“: Ресурсната ефективност като основа за бизнеса

Н а 9 ноември 2023 г. в "Интерпред СТЦ-София" се проведе конференцията "Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие - хора, материали и бизнес модели", организирана от сп. Enterprise и Българската стопанска камара (БСК).

Представители на администрацията, бизнеса и експерти по устойчивост обсъждаха ресурсната ефективност и добри практики за развитието на кръговата икономика, която е в основата на европейския зелен преход. Това включва използването на отпадъците като ресурс, рециклиране, намаляване генерирането на отпадъци, създаване на устойчиви продукти и изграждането на екологосъобразно производство и потребление.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че устойчивост може да се постигне само в свързаните системи на веригата на доставки, по цялата верига, а не от отделни компании и потребители сами по себе си.

Зам.-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов коментира, че хората трябва да се учим от природата, като даде пример с кръговрата на водата и веществата. По същия начин трябва да се въведе кръговрат на материалите, изтъкна той по време на конференцията.

Администрацията и устойчивостта: Нормативна рамка, регулации, финансиране

Страната ни има подготвена стратегия за кръгова икономика. Министерският съвет е създал три работни групи, които да работят по реализирането на целите, заложени в документа, коментира Светлана Божкова, директор на дирекция „Управление на отпадъците“ в Министерството на околната среда и водите.

Страната ни изпълнява и програма и план за действие за предотвратяване генерирането на хранителни отпадъци. Предизвикателство е измерването и отчитането по веригата – от производството и преработката до домакинствата, коментира Александър Иванов, началник отдел „Битови, биоразградими и строителни отпадъци“ в Министерството на околната среда и водите.

Според Иванов в последните десет години се говори за разделно събиране и последващо третиране на биоразградими отпадъци. Работата на европейските власти обаче се насочва към нов аспект – намаляване образуването на отпадъци, с промени в законодателството, допълни той. Въвеждат се и конкретни ангажименти на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на генерираните различни видове отпадъци конкретни периоди от време по цялата верига – от производството до домакинствата. 

Европейското финансиране в текущия програмен период до 2027 г. в сферата на отпадъците вече е насочено изцяло към въвеждане на различни системи и механизми за разделно събиране и рециклиране/компостиране на отпадъци и материали, коментира зам.-министър Николай Сиджимов.

Отделно Националното сдружение на общините ще разработи различни модели за данъчно облагане на база количествата генерирани отпадъци. Общините ще могат да избират измежду тези модели и да ги приложат на практика, допълни той. 

Михаела Доцова, директор на дирекция „Правна“ в Министерството на околната среда и водите, посочи, че в законодателството се предприемат първи стъпки за задължително въвеждане на зелени обществени поръчки. Тя коментира и поръчките за големите инфраструктурни проекти, като подчерта, че в законодателството строителството не се третира. Европейските власти обаче дават възможност на възложителите да използват изискванията за екологосъобразни продукти и действия в техническите спецификации или в критериите за подбор и оценка на изпълнителите. Европейската комисия предлага също по-висока оценка да получават кандидатите, които предлагат влагане на по-висок процент повторно използвани материали, странични продукти и т.н. в зависимост от спецификите на обектите. 

Дочка Василева от Фонда на фондовете посочи, че Фондът разполага с над 2 млрд. лева ресурс за новия програмен период. Тя представи и програмите за финансиране на иновации и кръгова икономика, както и даде примери с проекти, които Фондът на фондовете е финансирал.

Тя подчерта, че кредитите по финансов инструмент са по-атрактивни. Такива продукти ще започнат да се предлагат от банките, с които работи Фонда, от пролетта на 2024 г. Ще се финансират различни мерки, свързани с кръговата икономика, вкл. рециклиране, управление на отпадъците, собствени инсталации за енергия от възобновяеми източници и т.н.

По друг от инструментите на Фонда ще могат да се финансират общини, които реализират проекти по програма „Околна среда“, както и фирми, които изграждат рециклиращи инсталации, например за строителни и текстилни отпадъци, каза Дочка Василева.

Мирослав Стоянов представи Европейската банка за възстановяване и развитие и нейната дейност в България и другите страни в преход, където оперира, както и инструментите, които предлага за финансиране на бизнеса и други организации, вкл. и подкрепа с консултантски проекти и техническа помощ. 

Бизнесът и устойчивостта: Добри практики и примери по сектори

Проф. д-р Васил Живков, председател на Българската камара на дървообработващата и мебелна промишленост, коментира, че мебелната промишленост е пример за кръгова икономика. Модерните предприятия използват отпадните суровини по различни начини, а рециклирането им създава нови продукти, които също са годни да влязат обратно в мебелното производство. 

Според Васил Живков дървесният отпадък, който се генерира всяка година в България, е колкото площта на 200 футболни игрища. По думите му отпадъците на мебелната промишленост – и дървесни, и текстилни, са суровина за преработващата промишленост и е необходимо да излязат от определението „отпадък“.

Цветанка Тодорова, председател на Управителния съвет на Браншова асоциация Полимери, посочи, че много фирми в България внасят отпадни суровини от чужбина, за да могат да запълнят производството си. Тя посочи, че европейското законодателство също поставя някои предизвикателства – основно пред сектор пластмаси, например преминаването към изделия за многократна употреба, изискванията за отпадъците от опаковки, които предстои да бъдат въведени, и т.н. Тя обобщи, че престоят много промени в сектор „полимери“, но предприятията се адаптират успешно и се справят. 

Николай Вълканов, изпълнителен директора на Сдружение за модерна търговия, посочи, че търговският сектор в страната е диверсифициран и предстоящото въвеждане на депозитна система за връщане на опаковки за рециклиране ще бъде осъществено по различен начин за различните обекти. Той подчерта, че важното е механизмът да заработи, подобно на високоефективните депозитни системи в Европа, където на места се събират и над 90% от материалите. Той допълни, че търговците ще играят ключова роля от гледна точка на точките за обратно събиране на опаковки и управлението на системата. 

Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, представи данни за бранша, според които в сектора оперират 171 предприятия, които генерират над 230 млн. лева добавена стойност и 770 млн. лева приходи. Заетостта в индустрията е около процент от заетостта в цялата промишленост на страната. Потреблението на безалкохолни напитки и води в България възлиза на над 210 млн. лева. Компаниите влагат около 420 млн. лева в местни ресурси и генерират над 550 млн. лева приходи в съпътстващи дейности (логистика, продажби и т.н.).

Жана Величкова посочи, че опаковките, използвани от сектора, са 100% рециклируеми. Тя допълни, че производителите искат да видят модел на депозитна система, която затваря кръга и опаковките да могат да се ползват отново от индустрията. В момента обаче те са по-скоро ресурс за други производства и индустрии. Секторът иска да види законово легитимна гаранция, че ще има достъп до събрания чрез депозитната система материал, за да генерира добавена стойност, каза тя. 

Величкова даде примери и с инициативи на производителите на безалкохолни напитки и води и на рециклиращата индустрия за събиране на пластмасови бутилки в различни общини и населени места. 

Яна Иванова, изпълнителен директор на Сдружение „Храни и напитки България“ коментира, че депозитната система не изчерпва процеса по събиране на рециклируемите отпадъци. Тя представи инициатива, която обединява производители, търговци и други заинтересовани страни, една от целите на която е да се идентифицират и да се намери начин да се събират проблематични опаковки. Всички наши компании работят за намаляване обема на изхвърляните пластмасови опаковки, като друга наша цел е всички пластмасови опаковки да бъдат рециклируеми, допълни тя.

Яна Иванова посочи още, че се работи и по проект за рециклиране на гъвкави опаковки, например опаковките на различни вафли, сладкиши и т.н. Тя също говори за възможността производителите да получават материала обратно, за да затворят кръга на производството на опаковки, както и до необходимостта от информиране на населението за възможностите за рециклиране на опаковки и други отпадъци. Тя смята, че е важно и въвеждането на справедливо данъчно облагане на принципа „замърсителят плаща“, защото най-големият стимул за хората е финансовият.

Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България, представи пивоварния бранш и инициативите за разделно събиране и оползотворяване от индустрията. През последните три години браншът е инвестирал над 50 млн. лева в зелени и продуктови иновации и други инициативи, насочени към околната среда и обществото. 

От 2008 г. се изпълнява секторна програма за социална отговорност и секторно развитие, подчерта Радомирова. Тя представи и най-новата инициатива на пивоварите под наслов „Върни ме!“, с която се призовава за връщане в търговските обекти на бутилките за многократна употреба (от стъкло). Сдружението е направило екокалкулатор на сайта си, с който всеки човек може да изчисли как намалява отпечатъка си върху околната среда с връщането на опаковки.

Ивайло Георгиев, ръководител устойчивост, връзки с институциите и комуникации на „Аурубис България“, представи концепцията за кръгова икономика по начина, по който е въведена в „Аурубис“. По думите му в металодобивната и металопреработващата индустрия има незатворени кръгове, които могат да се затворят и така няма да се депонират отпадъци, които могат да се вложат в циментовата индустрия. Това е ресурс, който не се използва заради регулаторни особености, коментира той. 

Ивайло Георгиев посочи, че компанията изпълнява стратегия за декарбонизация с хоризост 2030 г. и 2025 г. Дружеството инвестира в собствени соларни централи, прави проучвания за изграждане на вятърна централа, осъществява програма за енергийна ефективност за подмяна на машини и оборудване, каза той. 

В обобщение Ивайло Георгиев коментира, че устойчивостта е постижима само в свързани системи, а не от отделните компании сами по себе си. Той допълни, че само 20% от емисиите на дружеството са негови, останалите 80% са от другите контрагенти, най-вече от производството на електричество и други производства, културата на потребление и т.н. 

Севдалин Спасов, собственик на магазини „Мания“, посочи, че текстилните отпадъци в България за година достигат над 100 хил. тона, а 70% от текстилния отпадък е годен за повторна употреба. Той каза, че повече от 35 хил. тона текстилни отпадъци се обработват от членовете на асоциацията „Кръгов текстил“, които са достигнали над 50 компании. По-голямата част от този оползотворен текстил се изнася, допълни той.

Според него липсата на нормативна уредба за разделното събиране на текстил е едно от предизвикателствата пред бранша, каза Севдалин Спасов. В момента се работи по такава съвместно с Министерството на околната среда и водите. 
Другият проблем е липсата на финансов стимул, посочи той. Според него търговците на нов текстил трябва да бъдат обложени с продуктови такси, от които да се влее свеж финансов ресурс в сектора, още повече, че широкото навлизане на бързата мода създава проблеми с екологичния отпечатък на производството и утилизацията на отпадъка.

Намаляване на хранителните отпадъци – мястото на хранителната банка

Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка, посочи, че законодателството, организациите, мерките са в дълг на обществото, което трябва да е по-добре информирано. В общ европейски мащаб 54% от храната, която се превръща в отпадък, се генерира на ниво домакинство, цитира тя данни. В реални числа за България над 420 хил. тона храна за над 2 млрд. лева се похабяват по веригата на доставка по различни причини, допълни още тя. Това има три отпечатъка – социален, икономически и екологичен, коментира Цанка Миланова.

Българска хранителна банка въведе модел на системно усилие храната да е годна и да остане във веригата на доставка, така че повече компании от индустрията – аграрен сектор, преработка, търговци, да знаят, че има решение и надеждна система, каза Цанка Миланова. Моделът на хранително банкиране е правно регулиран, нормативно признат, нашата организация подлежи на разрешителен режим и подновяване на лиценз на 5-годишен период. Така е ясно, че храната попада на подходящо място, при оператор, който има капацитет да получи, съхрани и разпредели към хора в нужда храни, заключи тя.

Цанка Миланова посочи, че се произвежда с една трета повече количество храни от необходимото на хората. Тази храна трябва да бъде оползотворена навреме – над 1,5 млн. българи биха се ползвали от тази храна, тъй като живеят под прага на бедност (504 лева месечен доход на член от домакинството), каза тя. 

Според нея в годините са създадени стимули за даряване на храна, вместо депониране, като вижда смисъл Министерството на околната среда и водите да потърси повече възможности и мерки за превенция на генерирането на хранителни отпадъци и спасяване на повече храна. Тя вижда необходимост и от подобряване на инфраструктурата за спасяване на храна, като даде пример с постиженията на Чехия в тази сфера. 

Цанка Миланова даде за пример малката община Мездра, която е предоставила безвъзмездно помещение на хранителната банка за събиране на излишна храна, която да се преразпределя на нуждаещи се. Малко са общините, които гледат на това като добра възможност и инвестиция, каза тя. Повечето общини гледат на хранителната банка като на източник на дарения на храна, за да изпълняват своите ангажименти към хората в нужда чрез социалния патронаж, обясни тя. 

Корпоративна депозитна система: Станции за рециклиране в магазини на Kaufland

Йоана Христова, старши експерт „Устойчивост, кръгова икономика и управление на рециклируемите материали“, Kaufland България, представи пилотен проект на търговската верига за рециклиране на пластмасови бутилки и метални кенчета. Инициативата е стартирала тази пролет, уточни Йоана Христова.

Веригата е инсталирала станции за рециклиране, чрез които изкупува обратно пластмасови и метални опаковки. Станции засега има в магазини от веригата в София, Пловдив и Варна. Могат да се връщат бутилки до 3 литра от PET материал, без бутилки от мляко, олио и зехтин, и метални кенчета. При връщане на опаковките хората получават бон, който могат да използват в магазин на веригата, където са върнати опаковките.

Станциите разпознават бутилките и кеновете, диференцират ги по брой, тегло и вид на материала и осъществяват автоматизирано броене, посочи Йоана Христова. Инсталацията пресира получените опаковки, оформя ги в бали и след това те отиват в рециклираща организация, допълни тя. 

За 6 месеца веригата е приела над 4,4 млн. броя опаковки, сочат данните ѝ. Общото тегло на върнатите опаковки е над 110 тона, коментира Йоана Христова. Възстановените суми на клиенти, връщали опаковки, са за над 200 хил. лева. Над 200 хил. души са използвали инсталациите за периода.

Йоана Христова посочи, че основно предизвикателство е процентът на несъответстващи бутилки, който е устойчив, откакто е въведена системата. Тя посочи, че е необходима повече информация и провеждане на повече кампании сред аудиториите и целевите групи от хора.

Събитието се проведе с подкрепата на Българската стопанска камара (БСК)

Официални партньори: Аурубис България, Kaufland България

Партньори: UniCredit Bulbank, Spetema, Devin, CSR Advice Box, Асоциация на специалистите по устойчивост, Българска браншова камара по дървообработване и мебелна промишленост, Български форум на бизнес лидерите, Българска асоциация на ПР агенциите, Изпълнителна агенция за малките и средни предприятия, Българско дружество за връзки с обществеността

Дигитални маркетинг партньори: Seomax, Design Expert

PR партньор: Red Communication Agency