А з съм Камелия. Преди живеех в Лондон и учех икономика. Сега съм тук. Върнах се в България и работя в банка. Дишам и вървя по тези улици отново, вече шеста година. Вярвам, че ако повече квалифицирани хора се върнат, страната ни наистина може да се промени към по-добро. Да, когато се прибрах се издразних на дупките по улиците и на много други абсурди, с които се сблъсках. Но тези неща се преживяват. За младите хора е важно да знаят, че като се върнат, ще имат възможност за развитие. Повечето се притесняват, че ако се приберат ще изтеглят късата клечка. Ще се прецакат. Аз обаче мисля, че когато човек е положил усилия и има добро образование, той може да се реализира навсякъде, където пожелае.
И тук вече има работодатели, които ги е грижа да те задържат. Не се гледа кой си и от къде си, а какво знаеш и дали имаш желание да се развиваш. На мястото, където работя, намерих реализация почти веднага, въпреки че нямах нито един ден опит в банка. Получих моята възможност.
Не мисля, че само заплащането е в основата на една добра работа. И в Англия е същото - дори да имаш перфектно образование, ако нямаш никакъв опит и там в началото не получаваш високо заплащане. Те парите си идват, когато работиш упорито. Сегашната ми работа ме задържа тук с много повече неща. Според мен за всички млади хора е важно да се развиват в сферата, която са избрали. Именно това ми даде банката. Аз получавам постоянно нови предизвикателства, нови отговорности, обучавам се, продължавам да научавам нови и нови неща. Аз съм тук и заради екипа – млади и мотивирани хора, абсолютен генератор на идеи нонстоп. Дискутираме, чува се мнението на всеки. Това е много важно. Вярвам, че това е начинът да се случват нещата по правилния начин. Обмяната на опит, динамиката на работата и срещите ми с различни колеги от групата ПроКредит ми е много полезна. Да не мислят младите хора, че като се върнат и досегът им със света спира – напротив, аз сама се убедих в това.
Според мен това непрекъснато движение е ключово. Тази активност ни е нужна на всички нас. Много е лесно да се отпуснеш и само да казваш: „това не е направено“, „онова не е направено“. В крайна сметка ние трябва да оправим нещата, които куцат в страната ни и да приложим тук това, което сме научили в други държави. Не може само да чакаме нещо само да се случи. Мисля, че може да получим всичко и тук, затова има смисъл да сме си вкъщи. Стига да сме смели. Смели, за да променяме. Смели, за да се върнем!
Убедена, че мнението трябва да се казва на глас,
Камелия Минева,
Ръководител на Обслужващ център
