Т ова е първият проект на Антонин Колар като новоназначен градски архитект на току що обявената за столица София, но изграждането му се проточва във времето заради липса на достатъчно средства и строителни неуредици. Сред инициаторите за построяването му е още един чех, на когото столицата ни дължи много - Георги Прошек
Поредицата на Българската банка за развитие, посветена на първият архитект на столицата Антонин Вацлав Колар, разказва за историята на сградите, построени от него в рубриката „Как София се превръщаше в европейски град“.
Арх. Антонин Колар създава идейния проект за паметника на Апостола на свободата през лятото на 1878 г. след решение на Софийския градски общински съвет. Веднага след това, на 6 август Общината изпраща окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, като им съобщава, че в столицата ще се издигне паметник на свещенодякона Левски. През есента строежът започва, но набързо събраните средства, чиито размер не се знае, привършват и работата е преустановена. В началото на 1879 г. Софийският съвет се обръща за волна помощ до всичките 44 градски общини в княжеството. Изпратен е специален циркуляр, в който четем:
„Един път за всякога Левски е успял да съгради великолепен паметник в нашите сърдца и души, но в памет на потомството тук, у нас, се предприе въздигането за слава негова паметник край гр. София, до Орханийското шосе, тъкмо на онова място, гдето беше повесен на въже, и гдето ще се пренесат от гробищата, както костите негови, така и главата на известния юнак и войвода Георги Бенковски. Обаче доизкарването на започнатия вече паметник в по-благообразен и великолепен вид, ще зависи от сумата, с която ще се разполага по постройката му".
До септември с.г. се отзовават 12 български града, събрали около 1500 франка. Но доизграждането се отлага. С времето изградената част добива жалък вид и това предизвиква възмущение сред столичната интелигенция и родолюбивите среди. Израз на тези всенародни чувства дава Константин Величков, който пише гневно стихотворение с нарочна бележка към него:
„Още през времето на руската окупация няколко лица бяха взели инициативата да издигнат в София паметник на Васил Левски. Мисълта се посрещна съчувствено и паметникът почва да се прави. Туриха се основите, но уви, ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което можем да направим, то е да не правим нищо. Както в хиляди други случаи, тъй и в тоя, първият огън бързо, бързо мина и изграждането на паметника се заряза. Няколко нечисти и мизерни камъни, натрупани безвкусно и бездарно, показват мястото, гдето е щял да се строи".
„Груба каменна основа, без живот, разрушен", така пък описва незавидното му състояние сънародникът на Колар – Константин Иречек.
Пет години по-късно, през 1884 г. Градският общински съвет назначава комисия, която да ръководи работите по направата. Комисията, след като проучила старите преписки от 1878 и 1879 г., отново се обръща с апел към всички общини да съберат парични помощи. А от арх. Колар е поискано да представи нов проект за паметника. Според първоначалното намерение на автора на върха на обелиска трябва да има голям кръст, монтиран върху полумесец. Впоследствие Колар, вероятно поради външнополитически причини, променя идеята си и горната част на паметника добива настоящия си вид.
В края на март той е готов с новото си решение, чието изпълнение трябвало да струва около 60 000 лв. Комисията гласува визията, но с пожелание паметникът да стане с два метра по-висок, за да изглежда по-величествен. Прието е и предложението на арх. Колар, материалът за строителството да бъде от боянски гранит. Одобрена е и офертата от Прага на Йосиф Страховски за бронзовия барелеф на Левски. На сънародника му – скулптора Франц Новак, живеещ в София, било възложено да направи модел на паметника.
Макетът е фотографиран и са извадени 300 броя снимки, които се пускат в продажба по 2 лв. в полза на фонда за събиране на средства за изграждането му. Месец по-късно авторът Колар предоставя за разглеждане окончателен план, детайлен чертеж за фундамента и цокъла, както и предварителна сметка за сумите, които трябвало да се изразходят по направата им.
Но в Столичната община са събрани само 9 137 лв. – 7 500 лв. в касата (от 1884 г.) и 1 637 лв., които се съхраняват от 1879 г. Изпратено е прошение до Народното събрание с искане да бъде отпусната помощ от 20 000 лв., които в края на годината са гласувани от депутатите.
През следващата 1885 г. практическата работа е възложена на каменоделеца Абрамо Перукети, който се задължава да приключи нещата до 1 септември 1886 г. Обаче още в началото на строежа средствата се изчерват, Комисията се оказва задлъжняла и работата отново е преустановена.
Настъпва лятото на 1887 г. Комисията пак се обръща за помощ към Общината, а също и започва да обикаля всички учреждения в София. Изпраща и свой представител в провинцията да търси помощи от общините и от частни лица. Събраната сума е незначителна. Комисията, силно разочарована, подава второ прошение до Народното събрание за 40 000 лв.,но този път парламентът не откликва. Видял, че по този начин паметникът на Апостола няма да види бял свят, енергичният кмет Димитър Петков, за разлика от своите предшественици, отнема правата на Комисията и ги прехвърля на Софийската община. През декември 1988 г. най-сетне Петото Народно събрание удоволетворява настойчивите молби на кмета и Градския съвет като отпуска 20 000 лв. за довършване на паметника.
Така, след като строителството му започва в годината на Освобождението, той е окончателно завършен на 22 юни 1891 г. Още 4 години ще минат до освещаването му на 22 октомври 1895 г.
Дълъг се оказва пътят, извървян от всенародната любов, докато въздигне паметник на своя най-свиден герой, днес сакрално място за България и българите. През цялото време неизменен спътник и помагач на родолюбивото дело е чехът Антонин Колар.
