Европейската комисия провежда кампания за повишаване на осведомеността за предизвикателствата, пред които са изправени децата и възрастните, бягащи от война. Разкажете ни повече.
Войната засяга хората по много начини. Пострадалите и свидетелите на престъпления, извършени в контекста на въоръжен конфликт, понасят не само физически наранявания, но и дългосрочни психологически вреди. Често бягащите от войната стават и жертви на престъпления като трафик на хора или трудова и сексуална експлоатация. Кампанията „Дръж очите си отворени“ за правата на жертвите в ЕС се осъществява от Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на ЕК и призовава да видим и да разберем хората около нас, които са жертви или свидетели на военни престъпления и да бъдем солидарни с тях. Те се нуждаят от специална подкрепа и внимание. Инициативата е част от първата по рода си Стратегия на ЕС за правата на жертвите, която гарантира, че всички пострадали могат да упражняват правата си и знаят къде да търсят подкрепа.
Освен това кампанията има за цел да постави във фокуса на общественото внимание темата за домашното насилие и абсолютната необходимост това престъпление да бъде предотвратявано в зародиш. Всяка година един от четирима европейски граждани става жертва на престъпление. Говорим хора, които умират или са тежко наранявани – това са деца или жени, нечии приятелки, нечии съпруги, както и хора тормозени заради расата или сексуалната си ориентация. Често пъти жертвите не намират сили сами да се спасят, сами да потърсят помощ, сами да подадат сигнал до органите на полицията. Ето защо, посланието е към близките, познатите, съседите на жертвите и ги призовава да държат очите си отворени за сигналите за домашно насилие и да бъдат активни в помощта си към пострадалите.
Всъщност в центъра на кампанията е една детска книга, която Европейската комисия издаде на 13 езика, включително български, и разпространява в училища, библиотеки и обществени организации: „Момичето, което си отваряше очите“.
Какъв е сюжетът на тази книга и кои са нейните автори?
Автори са Филип Тито и известната украинска художничка Анна Сарвира. Книгата, която може да свалите от сайта на кампанията, разказва за едно украинско момиченце, което в новото си училище в България се сприятелява с изключително проницателна своя връстничка. Книгата показва колко е важно да обръщаме внимание на тези, които се интегрират в нова страна, след като са избягали от войната, и да им даваме приятелство и опора. Тя е за деца между 7 и 10 години, както и за родители и учители и помага да се осъзнаят сложните последици от агресивната война на Русия срещу Украйна. Издадохме я, за да се разбере колко е трудно не само за възрастните, бягащи от война, но и за децата.
Как Европейският съюз подкрепя тези хора?
Европейският съюз гарантира широк спектър от права за всички жертви на престъпления. Жертвите на престъпления, свързани с война се ползват със законодателно установени права, когато наказателното производство за тези престъпления се провежда в ЕС.
Директивата за правата на жертвите от 2012 г. е основният законодателен акт в тази област и определя например правото на достъп до информация, на подкрепа и защита в съответствие с индивидуалните нужди на жертвите, както и процесуалните им права. Жертвите имат право да бъдат признати и да бъдат третирани по уважителен, деликатен, адаптиран, професионален и недискриминационен начин.
На интернет-страницата „Дръж очите си отворени“ ще откриете още информация за правата на жертвите и техните семейства като например правото на защита и индивидуална оценка и правото на участие в наказателното производство. Сайтът предлага и съвети какво да направим, ако сме пострадали от война и как да разпознаем жертвите на престъпления, свързани с война.
Каква е ситуацията в България с бежанците от Украйна?
По данни от средата на 2023 г., България е предоставила закрила на 160 000 души, бягащи от войната в Украйна. Почти 4 милиона души, напуснали Украйна, се намират под временна закрила в страни от ЕС. Повечето от тях са жени и деца и принудително са изоставили целия си живот и всичко, което им е скъпо – семейство, приятели… Те ходят на училище в приемащата ги общност и то често е първата точка на контакт между местното население и бежанците. Нека като европейци да държим очите, ушите и сърцата си отворени за тях.
Добави ни в предпочитани източници в Google
