Проучване: Жените се влияят по-лесно от комерсиалната реклама

Жените, хората над 60 години и жителите от малките населени места се влияят по-лесно от комерсиалната реклама, сочи национално представителното проучване, реализирано в рамките на проект, анализиращ рекламата в България.

Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ обясни, че интересът при този тип хора се дължи на това, че жените търсят повече информация, а по-възрастните имат ограничен достъп до други канали, разполагат с повече време и по-малко превключват каналите.

В по-малките населени места има по-голямо доверие към рекламата, докато мъжете и жителите на столицата са по-склонни да реагират на рекламните блокове чрез сменяне на канала или станцията.

Данните за възприемането на комерсиалната реклама показват, че една трета от хората не следят внимателно рекламните блокове по телевизията или радиото.

Когато започне рекламен блок по радиото или телевизията, 37% посочват, че не обръщат внимание и правят нещо друго, 33% - сменят канала, а 31% - следят само в началото. Тези, които слушат и гледат с интерес, са 15%.

Относно продуктовото позициониране 29% заявяват, че се дразнят от показването на търговски реклами извън определените за това блокове.

Общо 17% от анкетираните формират по-скоро позитивно отношение към търговската марка, а 11% - негативно.

При рекламите във вестниците и списанията 22% посочват, че обръщат внимание само на продукти, които ги интересуват, 13% - гледат само изображението, а 11% - ги четат с интерес. 8% са привлечени от по-видимите големи и цветни реклами.

Активно ползващите интернет са раздвоени по отношение на непоискани търговски съобщения и рекламни материали, които получават в електронната си поща. 49 % четат съобщенията, които са свързани с неща, които ги интересуват, но 45 % директно трият тези съобщения.

Външната реклама остава незабелязана за 36% сто от аудиторията. По продукти, които ги интересуват, се заглеждат 17%, а 31% - само, ако изображението ги впечатли.

Рекламните материали в пощенските кутии се възприемат най-положително от анкетираните. Половината четат и разглеждат тези материали, когато се отнасят обаче до продукти и услуги, които са интересни за тях. Общо 30% заявяват, че четат абсолютно всички материали, а 23% - директно ги изхвърлят.

Рекламните сувенири се оказват най-добре приети, тъй като 49% заявяват, че ще ги приемат без значение дали се нуждаят от тях или не.

Докато комерсиалната реклама оказва най-голямо влияние върху аудиторията, то обществените нагласи към политическата са по-скоро скептични и критични. Над три-четвърти от населението (77 на сто) са съгласни, че това е само харчене на пари на данъкоплатците.

Над две-трети от запитаните биха предпочели изобщо да няма политическа реклама, тъй като за тях политическите фигури и без това присъстват достатъчно в медийното пространство.

За 60% от анкетираните този тип реклама е дразнеща и скучна.

Социалната реклама е най-харесвана и най-одобрявана от аудиторията. Три четвърти от хората смятат, че тя стимулира гражданската съвест на населението. Също толкова смятат, че социалната реклама няма да е необходима, ако държавата развива добра и ефективна социална политика.

69% от хората заявяват, че социалната реклама е мотивирана от по-висши ценности в сравнение с комерсиалната реклама и близо 2/3 от запитаните мислят, че този тип реклама трябва да се разпространява безплатно от медиите. 1/3 от анкетираните са на мнение, че социалната реклама е средство за скрита форма на ПР на лица или институции.