През последните месеци се заговори за пълен отказ от проекта Бургас-Александруполис като неприемлива за България опция от икономическа и екологична гледна точка.
Същевременно малката експертна общност в страната ни е запозната с друг международен проект за петролопровод, минаващ през българска територия, известен като AMBO (Albania Macedonia Bulgaria Oil).
История на проекта
Идеята за петролопровода съществува от началото на 90-те години на XX век. На 27 декември 2004 г. министър-председателите на трите държави, през чиито територии се предвижда да минава тръбата, излязоха със съвместна политическа декларация в подкрепа на проекта.
В края на 2006 г. първо между Македония и Албания, а после - между България и Македония - се подписаха протоколи, определящи входно-изходните точки на тръбата.
Последното по-значимо събитие с политически и правен аспект около АМБО беше подписаната тристранна междуправителствена конвенция на 31 януари 2007 г., което урежда изграждането, оперирането и поддръжката на трасето, и която впоследствие беше ратифицирана от трите национални парламента.
АМБО се ползва с подкрепата на американското правителство, което включително финансира изготвянето на предпроектно проучване (т.нар. feasibility study), публикувано през 2000 г. и достъпно в Интернет.
Под натиска на световната икономическа криза и намаляващите възможности за осигуряване на финансов ресурс реализирането на проекта беше поставено пред много сериозно предизвикателство.
В средата на 2010 г. беше оповестен интерес от включване към АМБО на Чехия, както и на две международни компании, но през последните три години няма индикации за сериозен напредък по проекта.
Някои факти
АМБО е проект за петролопровод с обща дължина 900 км, чиято цел е да пренася около 35 млн. тона нефт годишно от Бургас до албанското пристанище Вльора, заобикаляйки по този начин Проливите.
В случая се реализира едновременно диверсификация както на маршрута, така и на източника на суровина (предвижда се пренос основно на нефт от Каспийския басейн), макар проектът да не изключва и пренос на руски нефт.
Предпроектното проучване с давност десетилетие предвижда цена на тръбата от 1,2 млрд. долара, като диаметърът й трябва да е 36 инча (91,4 см.). Идеята е петролопроводът да бъде изграден в рамките на три години.
Финансирането следва да бъде осигурено от частни компании и международни донори като Multilateral Investment Guarantee Agency (MIGA - част от групата на Световната банка), U.S. Export-Import Bank, U.S. Overseas Private Investment Corporation и др.
От България, Македония и Албания не се изискват никакви преки финансови ангажименти.
Маршрут и инфраструктура на българска територия
Предвижданията са половината от общото трасе да е на българска територия, като наред със самата тръба, проектът включва и три помпени станции. Едната следва да бъде изградена в самото начало, втората - югоизточно от Стара Загора, а третата - югоизточно от София.
Предвиждат се и няколко склада за тръби в следните локации: Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Вакарел и Кюстендил. Най-вероятно мениджърският офис ще е базиран в София, а конструкторският - в Пловдив.
Интересно е, че предпроектното проучване допуска и изграждане на петролна рафинерия между Пловдив и София, което също би донесло икономически ползи на България.
Началото на трасето е в Бургаския залив, като по-нататък се върви по сервитута на съществуващия газопровод, част от националния газов пръстен. След Сливен маршрутът продължава успоредно на магистрала "Тракия", а малко преди София завива на югозапад към Перник и Кюстендил пак по протежение на главния път.
Трябва да се отбележи, между другото, че и в момента през почти цялата територия на България преминава продуктопроводът от Бургас до София, свързващ "Нефтохим" с петролната база в Илиенци.
Въпросният продуктопровод е завършен през 1977 г., а изграждането му започва в далечната 1966 г. Малко известно е и съществуването на тръбата от Черно море до вече неработещата рафинерия Плама (Плевен), която в миналото е транспортирала суров петрол и е с диаметър 25 см.
Тези факти идват да покажат, че България вече има десетилетен опит както с изграждане, опериране и поддръжка на подобни обекти, така и с управлението на съответните екологични рискове.
Предимства за България
Основно предимство се състои в диверсификацията на петролните доставки за страната ни, имайки се предвид, че АМБО би доставял суровина предимно от Каспийския басейн.
В тази връзка изключително много нараства и геополитическата тежест на България, при това не само за Македония и Албания, но и за страните доставчици и потребители на суровината.
Пак в геополитически план трасето укрепва т.нар. Коридор №8, свързващ Черно и Адриатическо море по направление Изток - Запад на Балканите през териториите на трите държави. През последния век и половина развитието на Коридор №8 винаги е било възпрепятствано, което е причина включително за липса на железопътна линия между България и Македония.
До преди две години между двете страни нямаше и високоволтов електропровод, което възпрепятстваше и оскъпяваше директния износ на българска електроенергия за част от Западните Балкани. Да не говорим за липсата на адекватна пътна система и достатъчен брой КПП-та между трите държави.
Всичко това е наследство от епохата на Студената война и конфликтите между прохождащите през XIX и ХХ век малки национални държави в Югоизточна Европа.
И до днес обаче това пречи на адекватните отношения на България с Македония, включително на икономическата, културна и политическа интеграция между двете държави.
Изграждането на АМБО би способствало в някаква степен и за възстановяване значението на страната ни на Западните Балкани, включително при изработване на общи политически позиции с Република Македония.
В чисто икономически план ползите от подобен петролопровод биха били огромни. В предпроектното проучване е посочена транзитна такса от 1,30 долара на барел, като на ден се предвижда максимално транспортирано количество от 750 хил. барела.
По този начин лесно може да се изчисли ежегодната горна граница на приходите от транзитни такси за трите държави по трасето. България би трябвало да получава около половината от тях, тъй като половината от АМБО се предвижда да е на наша територия.
При наличие на ship or pay ("доставяш или плащаш") клауза въпросните приходи може да бъдат гарантирани и по този начин да се осигури устойчив и предвидим паричен поток, който да затвърди и интереса на България от участие в проекта.
Не е за подценяване и
приходът от пристанищни такси, изчисляван на 15 млн. долара годишно
Според предпроектното проучване трите помпени станции на българска територия ще консумират 500 млн. киловатчаса електроенергия годишно. При една цена от 20-25 стотинки, това би означавало ежегодни приходи от 100-125 млн.лв. само за енергийните дружества.
Наред с помпените станции и тръбата, като инфраструктура се предвижда и изграждане на два терминала с възможност за съхранение на 4,8 млн. барела петрол.
Не трябва да се подценяват и потенциалните приходи от косвени данъци при евентуален внос на тръби и оборудване от държави, които не са в Европейския съюз. Част от оборудването и тръбите обаче биха могли да бъдат изработени и в България.
Пречки пред реализирането
Същевременно трябва да се отбележи, че конкурентни проекти на АМБО са Бургас-Александруполис (за чието прекратяване все още няма официално взето решение), както и двата петролопровода Констанца-Триест и Баку-Джейхан.
Констанца-Триест е на идейно ниво и е много по-трудно осъществим. Предвижда се тази тръба да е два пъти по-дълга, около три пъти по-скъпа (поради по-големия диаметър) и да минава през повече на брой държави. Тези фактори правят проекта по-трудно осъществим.
Наред с това той не среща подкрепа от страна на Словения поради различни фактори. Основният импулс за реализирането му идва от Румъния и Сърбия.
Твърде е възможно обаче със завършването на другия петролопровод (Баку-Джейхан) американският интерес към напредък в региона да е изгубил моментум. Именно това може да се окаже фундаменталната пречка пред реализирането на АМБО.
През последното десетилетие активна политика в Черноморския басейн водят основно Русия и Турция (при това в подчертано сътрудничество), докато Европейският съюз и САЩ остават по-скоро на заден план.
Това кара много анализатори да твърдят, че политиката на Запада към региона е сравнително непоследователна от началото на промените, стартирали преди две десетилетия.
Именно в липсата на последваща активност и дългосрочен ангажимент от страна на инициаторите се състои най-значимата заплаха пред проекта АМБО.
Заключение
Едно от нещата около АМБО, правещи особено силно впечатление, е абсолютната незапознатост на българското общество с идеята за изграждане на такъв петролопровод. Точно поради тази причина проектът може да бъде определен като добре пазена тайна.
Бъдещето ще покаже дали АМБО ще бъде изваден от забвение или ще бъде запазено сегашното статукво.
До известна степен идеята може да изглежда екзотична, но всъщност е абсолютно реалистична. Пример в тази насока е именно вече функциониращият Баку-Джейхан, който също пресича три държави, при това намиращи се в значително по-сложен регион.
Друг е въпросът дали реализирането на Баку-Джейхан вече не е минимизирало американския интерес към подкрепа за други подобни проекти в региона. Бъдещето ще даде отговор на тези въпроси.
Важно за България обаче е да се работи по всички възможни направления за капитализиране на географското ни положение и засилване на стратегическото ни влияние в региона на Югоизточна Европа.
