- Г-н Николов, като човек от енергийния бизнес как коментирате договореностите за допълнителни доставки на газ, които тази седмица постигна министър Румен Овчаров в Москва?
- Няма нищо лошо в увеличаването на транзита, но за него има два варианта. Първият е съществуващата транзитна мрежа, която е свързана с Турция, Гърция и Македония, да се разшири.
Това не е проблем. Въпросът е кой ще финансира това. Смятам, че от "Булгаргаз" сами трябва да намерят средства.
Ако имат срещу себе си гаранциите от Русия, че наистина се увеличава капацитетът, няма никакъв проблем да бъде намерено финансиране, вкл. и за газопровода, за който се говори все повече - който да свърже нашата газопреносна мрежа с Ниш, Сърбия.
Другият вариант, който за мен беше донякъде изненада, е т.нар. "подводна връзка към България".
- Това нов ръкав на "Син поток" ли би било?
- "Син поток" тръгва от Русия, минава през Черно море, под водата и излиза в Турция. Вижте, в момента се води борба какъв газ, руски или каспийски, да стига до Южна Европа.
Този въпрос е много сериозен и много политически. Има газопровод, който свързва Турция и Гърция, това е проект на нашите две южни съседки.
От Гърция той ще продължи по посока Италия. И въпросът е чий газ ще се транспортира към Южна Европа дотам - дали този, който идва от Каспийските републики, или руският, който влиза в Турция по "Синият поток".
- ЕС се опитва да извоюва енергийна независимост от Русия...
- Да, при всяко положение е по-добре да имаш два или три източника на енергийни ресурси, отколкото един. "Газпром" наистина е доставчик с огромен капацитет и с резерви за години напред, но трябва да има и други играчи.
От Северно море например газът стига до Чехия. Защо никога не е мислено за връзка на българската мрежа дотам?
- При този сериозен геополитически сблъсък България между чука и наковалнята ли е поставена, или е в позиция, при която би могла майсторски да си изиграе картите?
- Както казах, изненада ме до известна степен идеята за някаква втора тръба, по която горивото да идва дотук подводно и да излезе от морето. Въпросът е къде ще отиде.
Проблемът е, че досега изобщо тази идея не е била споменавана. Твърди се само, че са били водени някакви предварителни преговори.
Министър Овчаров обаче не беше придружаван от експерти в Москва. По телевизията видях, че на разговорите му в "Газпром" с него е бил единствено търговският ни представител в Русия.
Овчаров твърди, че нещо трябва да се подписва през юни. Но какво точно - не зная. Не може така лесно да се вземат решения.
Като имам предвид опита ми от нефтопроводите, подобни договори са доста сложни, отнемат доста време за преговори преди парафиране.
- Има хипотеза, че скандалите, които в момента тресат страната, са свързани с опити Турция да бъде заобиколена от енергийни трасета?
- Това, което казах - въпросът кой да захранва тръбопровода Турция-Гърция-Южна Европа, е част от играта на Анкара. Турция има интерес и от проекта "Набуко", но за съжаление по него няма движение.
А повечето държави се нуждаят от енергийни ресурси днес и нямат време да чакат следващите пет години. И Унгария подписа вече споразумения с "Газпром", България - също.
- Как оценявате казаното в Москва от премиера Сергей Станишев, че България може да сложи на тезгяха за приватизация газопреносната мрежа?
- Не е лошо да се приватизира. Първите крачки са направени, "Булгаргаз" стана холдинг - транзитът е отделен, тръбопроводите също. Въпросът е кой ще ги купи и срещу какво.
- Може би "Газпром", след като въпросът е коментиран в Москва...
- Естествено, тъй като се пренася тяхна стока. Но защо да не се купят от български икономически субекти?
Когато имаш гарантирани количества, които се транзитират праз България, е естествено големите банки да финансират подобна сделка. Всяка банка би участвала.
- Има ли вариант газопреносната мрежа да се листва на борсата, както се предлага за "Булгартабак"?
- Това също е вариант. Всеки транзит, било на нефт, било на газ, е печеливш - грубо казано е машина за пари. Затова е и тази борба колкото може повече да се транзитира през съответните държави.
- На икономическа дискусия, организирана от СДС, очертахте разликите между договорите за двата петролопровода - АМБО, от Бургас до Вльора, Албания, и Бургас-Александруполис. Кои са най-фрапиращите?
- Според договора АМБО има лимит от три години, след които трябва да е започнал строежът на нефтопровода. Смятаме срока за достатъчен и реален.
Теоретично погледнато, имаме поне година работа по документацията, по доклада за въздействието върху околната среда, изследванията по трасето.
При Бургас-Александруполис такъв срок няма. Започването на строителството му може да бъде отлагано с години, до безкрайност.
Но ако например след пет години дойде голям инвеститор и каже: "Аз имам и нефт, и финансови гаранции, искам да го построя", тогавашното българско правителство трябва да отговори: "Съжаляваме, но ние сме преостъпили правото на строеж на руски държавни фирми без срок."
Конвенцията на АМБО е изготвена от много сериозна американска юридическа фирма и се базира на Енергийната харта на ЕС. И тези, които ще разработват проекта, задължително ще спазват правилата и регулациите на ЕС.
- Въпреки че е американска компания, АМБО спазва правилата на ЕС?
- Да. Американската държава признава Енергийната харта и се съобразява с нея, когато работи на територията на Европа. Ние сме членове на европейското семейство и сме длъжни да спазваме правилата и регулациите.
А в договора "Бургас-Александруполис" има изписани клаузи, че едва ли не правителството, това или следващото, няма право да мръдне от този договор, независимо какви решения ще има в ЕС, дали ще се промени Европейската енергийна харта.
Не може един документ, който се отнася до специфичен проект, да има по-голяма юридическа сила от правилата и директивите на ЕС.
- Имаше спор чия собственост да бъде терминалът на пристанище Бургас, който ще ползват АМБО и Бургас-Александруполис - на държавата, на фирмите, които държат тръбите или на трета компания, която беше "Фронтиер".
Защо в последния момент фирмата на Красимир Георгиев отпадна от проекта и се реши терминалите да бъдат два?
- По време на предишното правителство министър Валентин Церовски избра прословутата фирма "Фронтиер" пред държавната "Техноекспортстрой" да строи терминала.
Тогава никой не ни информира за това, а ние преговаряме за АМБО от 1994 г. На много места по света има общи терминали, но те са собственост на нефтопроводите, които тръгват от тях, а не на второ, трето или четвърто юридическо лице, каквато беше първоначалната идея.
Имаше министерски постановления за общия терминал, но те изчезнаха с решение на Министерския съвет. Доколкото разбирам, руснаците настояват да имат собствен терминал, а не да го държи друга фирма.
Напълно ги разбирам - не може да имате собствен апартамент, а някой друг да притежава входа му. Ние нямаме нищо против тези резервоарни стопанства да бъдат на една обща територия.
- Дали първопричина да започне разплитането на тази грандиозна корупция е отстраняването на "Фронтиер" по настояване на руснаците?
- Не. Аз лично още в самото начало казах на един от собствениците на "Фронтиер", просто от години го познавам:
"Разбери, няма да стане. Имате си други проекти. Не се бъркайте в неща, от които не разбирате. Присъединете се към някой от нефтопроводите, не се опитвайте да откъснете част от него. И то основната част." Оказах се прав.
- Чували ли сте като човек от енергийния бизнес слуховете, че скандалите в държавата са провокирани от енергийни лобита?
- Нямам коментар. Аз работя единствено по проекта АМБО.
