Подписаното преди седмици споразумение между "Газпром" и Българския енергиен холдинг за създаване на смесено дружество предизвика нов бум на дебатите около проекта за газопровод "Южен поток".
Прави впечатление, че български политици и някои коментатори често не познават добре темата, а това от своя страна създава противоречиво публично говорене и излишно напрежение в обществото.
За да бъде постигната обективна оценка обаче е необходимо да започнем от
Фактологията
Компанията South Stream AG беше създадена през януари 2008 г. в Швейцария като собствеността в нея е поделена поравно между "Газпром" и италианския газов гигант Ени.
Общата дължина на тръбата ще е ококо 3700 км, близо 900 от които по дъното на Черно море.
Цената на целия проект се изчислява на 19-24 млрд. евро, като тръбата по морското дъно ще струва между 8 и 9 млрд. евро.
Неотдавна от "Газпром" направиха изявления, че цената е преизчислена на 15,5 млрд. евро.
Често пропускан от коментаторите е фактът, че част от газа, доставян по "Южен поток", ще е с произход от Централна Азия.
Трасето ще прекоси територията на България, от където ще се разклонява на юг - през Гърция за Италия, и на север - през Сърбия и Унгария за Австрия, с разклонения за Словения и Хърватска. От тук трябва да се направят няколко извода за
Международните измерения на проекта
Една от често срещаните заблуди се състои в твърдението, че "Южен поток" не е "европейски" проект. Собствеността на тръбата по дъното на Черно море ще е поделена по равно между италианската Ени и "Газпром".
По-нататък трасето продължава през още няколко държави, като собствеността му в повечето случаи е разпределена 50 на 50% между "Газпром" и съответна национална компания. Такива са случаите с България, Хърватия, Унгария, Словения, Гърция и Австрия.
В Сърбия разпределението е 51% към 49% в полза на руската страна.
След подписване на билатерални споразумения между националните компании започва провеждането на т.нар. предпроектни проучвания, известни още като feasibility studies. Едва след извършването им започва същинското изграждане на трасето.
Предимства
Основно предимство на "Южен поток" за България е диверсификацията на маршрута и това не трябва да се омаловажава в никакъв случай, въпреки опитите за обратното.
По този начин се избягват потенциални проблеми с една или друга транзитираща държава, но алтернативно трасе може да бъде от полза и при аварии, природни бедствия или терористични атаки.
Случаят с газовата криза от януари 2009 г. е красноречив и дълго време няма да бъде забравен.
Колкото сериозен е въпросът за единствения източник на суровината, толкова важен е и този за единствения маршрут. От тук произтича основната важност на "Южен поток" за България.
Разбира се, сам по себе си проектът е значителна инвестиция, която създава икономически растеж и работни места.
Допълнително се засилва геополитическата роля на страната ни, ставайки партньор от първостепенна важност не просто за Русия, но и за всички останали страни по трасето.
Най-осезаемият за обществото ефект обаче ще е свързан с друг въпрос.
Такси и финансиране
Въпреки често разнопосочното говорене по темата, основните анализи показват годишни приходи от транзитни такси в размер от около 240 млн. долара годишно.
Могат да бъдат направени някои сравнително лесни калкулации. Към момента таксата за пренос е 1,7 долара на 1000 куб.м за 100 км. Транзитните трасета до границите съответно със Сърбия и Гърция ще са средно еквивалентно 500 километра. Идеята е в първия стадий максималният годишен капацитет на тръбата да е 31 млрд.куб.м. При тези компоненти приходите могат лесно да бъдат сметнати.
Разбира се, техният окончателен размер ще зависи от размера на транзитната такса, от количествата транспортирана суровина и от други фактори, някои от които са обект на сериозни преговори.
Въпреки това потенциалните приходи за България биха били много големи и в никой случай не трябва да бъдат подценявани. Поради тази причина правителството наистина трябва твърдо да отстоява националните интереси.
В договора трябва да залегне т.нар. ship or pay клауза,
което буквално значи "доставяш или плащаш". При тази клауза се договаря твърдо количество природен газ, което трябва да бъде транзитирано през страната ни, като в случай на по-малки количества, руската страна заплаща такса за транзит и на недоставената суровина.
Именно това гарантира финансовата устойчивост на проекта и стабилния паричен поток, а това е в основата на интерес от банки, които да финансират трасето през България. Неслучайно дружеството "Булгартрансгаз" често е определяно като перла в короната на българската енергетика. От тази гледна точка компанията, оперираща българската отсечка на "Южен поток", има всички шансове да си спечели същото прозвище.
Относно финансирането на проекта възникнаха някои спекулации, че за него щели да бъдат харчени пари от държавния бюджет. Такова нещо няма да се случи.
Ще има класическо проектно финансиране, което, ако по аналогия сравним с "Набуко", ще е в съотношение 30% собствен капитал към 70% привлечен. При клауза ship or pay и гарантиран паричен поток, всяка банка би финансирала подобен проект, а 15% български дял във финансирането от собствени средства ще се равнява на 120-150 млн. долара, което не би представлявало проблем за Български енергиен холдинг.
Изводите
Разбира се, има и вариант все пак "Южен поток" да не бъде реализиран, но тази хипотеза се смята за малко вероятна.
Исторически погледнато, Русия доставя газ на Европа още от времето на Студената война. Това в момента става по два газопровода - Ямал и Братство, минаващи през териториите съответно на Беларус и Украйна.
Чрез проектите "Северен поток" и "Южен поток" основната цел е заобикаляне на т.нар. транзитиращи монополисти. Газовата криза от началото на 2009 г. показа, че проблеми по-скоро може да създават именно транзитиращите страни, а не доставчиците, Т.е., както може да се говори за зависимост от доставяща държава, така може да се говори и за зависимост от транзитираща. Поради тази причина диверсификацията на трасетата също е в интерес на всички.
Необходимо е да бъде разбрано и друго. Зависимостта между Русия и обединена Европа никога не е била едностранна, а взаимна.
Факт е, че огромна част от приходите в руския бюджет (около 40%) са от продажба на суровини именно на Европа и красноречив пример за руския интерес от това са несекващите доставки на съветски (тогава) газ за Западна Европа дори в най-напрегнатите години на Студената война.
Първите съветски доставки на газ за Западна Германия напр. са от 1972 г. (за сравнение - към България са от 1974г.). Още от тогава Русия се доказва като надежден доставчик на суровина за европейските икономики и битови потребители и то не заради някакви сантименти, а от чисто прагматични подбуди.
Сред европейските страни износители на газ са само Норвегия, Дания и Холандия, а Румъния и Великобритания са в състояние да задоволят собствените си нужди. Останалите държави са принудени да внасят, което подчертава още веднъж важността от сигурност на доставките.
В същото време трябва да се отбележи, че Русия разполага с около 1/4 от доказаните резерви на природен газ в света, а това не е факт, който може да бъде подценяван, още по-малко игнориран.
Общоприетото мнение е, че проектите "Южен поток" и "Набуко" са конкурентни. В същото време трябва да подчертаем, че те не са взаимоизключващи се, още по-малко за България, която наред с Унгария и Австрия е страна и по двата проекта.
Държавата ни принципно има интерес през територията й да минават и двете трасета - с всички съпътстващи предимства: допълнителни приходи за националната икономика, увеличаване на геополитическата ни тежест, сигурност на енергийните доставки.
От тази гледна точка е препоръчително да не се робува на идеологеми, а да се гледа националният интерес. А той е през България да минават повече трасета, като в същото време страната ни държи контрола върху тях.
Всички тези факти показват, че защитата на българския национален интерес не минава през политическо говорене и "затръшване на врати", а през преговори, на които адекватно се търсят прагматични решения.
Само по този начин могат да се формулират национално отговорни позиции, които да бъдат от полза на българското общество през XXI век.
