Това сочат данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на т.г., представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров.
Над издръжката на живота живеят 16 на сто от домакинствата.
Работната заплата през второто тримесечие на годината е нараснала с 6,6 на сто спрямо същия период на миналата година.
Нетният й размер е 622 лв., или около 60 лв. над издръжката на живота.
Въпреки увеличението на минималната работна заплата,
нетният й размер от 222 лв. остава под официалната линия на бедност, която е 236 лв.
Реалната работна заплата у нас е с около 22 на сто по-ниска от тази от времето на прехода, докато брутният вътрешен продукт е нарастнал с около 35 на сто.
Двайсет и седем на сто от работещите българи (около 650 хил. души) продължават да са ниско платени и са т.нар. работещи бедни.
В някои сектори заплатите дори са намалели - в "строителство на сгради" - с около 5 на сто, ветеринарно-медицинска дейност - с 2,4 на сто, медико-социални грижи - около 1 процент.
Компенсацията на наемния труд у нас продължава да е далеч от тази в другите страни от ЕС, т.е. несправедливо разпределение на дохода в полза на капитала за сметка на труда, коментира Пламен Димитров.
Около 37,2 на сто получава наемния труд от брутния вътрешен продукт, а средният процент за сметка на труда в ЕС е близо 50 на сто, допълни той.
Още икономически новини в PariteNi.bg
Източник: БТА
Последвайте ни
