От ведомството уточняват, че не може да се даде точна статистика колко са случаите и какви суми са източени, тъй като редица от потърпевшите или не са се усетили, че им се крадат парите или не са подали сигнал в полицията.
Специалистите от службата за борба с организираната престъпност в МВР съветват да се внимава изключително много при пазаруването или трансферирането на пари в интернет.
Те обясняват, че съществуват няколко основни начина банкова сметка да бъде източена.
Един от най-популярните е чрез т.нар фишинг. Използва се компютърна програма, която генерира произволни email адреси. Най-често в текста им се упоменава, че има проблем с акаунта на даден потребител до банковата му сметка през интернет или до профила му в сайт за пазаруване.
Жертвата бива приканена да изпрати отговор на полученото писмо, в който да напише потребителското име и паролата си.
Експертите съветват да не се отварят писма от непознат подател или много внимателно да се чете кой ги изпраща.
В огромна част от случите електронният адрес на подателя е много близък до този на истинската компания.
Друг начин за източване на пари е чрез т.нар фарминг. При този метод се използват фалшиви уеб сайтове, но не се изпращат писма.
Прави се т.нар. DNS poisoning или чрез промяна на hosts файла в компютъра на жертвата.
По този начин се пренасочва трафика от определен уеб сайт към друг, който е негово копие и има за цел кражба на лична информация.
За източване на сметки се използва и методът "вишинг" (войс фишинг). Вишинг имейлите съдържат телефонен номер, на който се препоръчва да се обадят потребителите, за да потвърдят данните си.
Големи възможности за кражби открива и заразяването на компютъра с вирус. Чрез него престъпникът получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, включително и банкови сертификати.След като крадецът се сдобие с данните на жертвата източването на сметката вече е лесно.
Най-трудният начин за кражба на пари е т.нар. човешки проксита.
Един от способите е да бъдат заразявани компютрите чрез физически достъп до тях, като се използват хората, които се занимават с хардуерна или софтуерна поддръжка.С помощта на "флашка" се заразява компютърът, от който се осъществяват банковите разплащания.
Възможно е вирус от подобно естество да попадне при свалянето на торент или разглеждането на порно сайтове, посочват специалистите.
Експертите съветват да се използват легални антивирусни програми, чиято поддръжка на година е около 40 лв.
Друг сигурен начин е универсалният електронен подпис или т. нар. виртуалната кредитна карта.
По текста за компютърна измама, от която някой е спечелил пари само от началото на тази година в Софийската районна прокуратура вече има образувани осем нови досъдебни производства, информира БТА, позовавайки се на данни от прокуратурата.
За да могат да оперират с личните данни на всеки потребител, собствениците на сайтове трябва да имат и позволение за това от Комисията за защита на личните данни.За да стане администратор на лични данни всеки трябва да подаде заявление за това в комисията.
Режимът, засягащ правото на администратора да обработва лични данни е регистрационен, а не лицензионен.
Не може обаче точно да се каже колко са сайтовете, които имат регистрация за боравене с лични данни, сред които номера на банкови сметки и банкови карти, коментират специалистите.
Тъй като интернет е световна мрежа, мнозинството субекти в нея не кореспондират с българското законодателство.
Според Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, когато съществуват обосновани съмнения около самоличността на притежателя на съответна банкова карта, търговецът може да изиска от него представянето на документ за самоличност.
Досега в Комисията за защита на личните данни не е постъпвало оплакване, както и въпроси за злоупотреба с банкови сметки и банкови карти, информират от комисията.
